Наричат я различната първа дама на САЩ, първата дама на света, странната птица и как ли още не. Елинор Рузвелт е една от най-запомнящите се фигури от обществено-политическия живот на миналия век, за която няма нищо невъзможно. Тя помага, върви смело напред и ни съветва всеки ден да правим поне едно нещо, от което ни е страх. Мислите и делата ѝ до днес вдъхновяват мнозина, а самата тя е пример за подражание.
Незабравимата Елинор Рузвелт е родена на 11 октомври 1884 г. в Ню Йорк, САЩ. Тя е племенница на Теодор Рузвелт, но макар и родена в аристократично семейство, детството ѝ съвсем не е весело и безгрижно. Майката Анна умира от дифтерия, а бащата Елиът има проблеми с алкохола. Елинор е отгледана от баба си, но за сметка на това получава отлично образование. Първоначално се обучава от частни учители, а след това постъпва в прочутата английска девическа школа Allenswood. Много силно влияние ѝ оказва директорката Мари Сувестр, която възпитава у нея ценности и социална отговорност.
Когато се завръща от Англия, тя започва да се сближава с Франклин Рузвелт, с когото са далечни братовчеди. Те се познават още от съвсем малки, но едва тогава отношенията им стават по-задълбочени. И така до 17 март 1905 г., когато двамата сключват брак. Някъде там започва и спиращият дъха път на бъдещата първа дама: „Човек трупа сила, смелост и увереност от всяко преживяване, в което спира, за да погледне страха в лицето. Можеш да си кажеш: „Преживях този ужас. Мога да понеса и следващото, което дойде.” Трябва да правиш това, което мислиш, че не можеш.“
Франклин и Елинор Рузвелт изглеждат като идеалната двойка – винаги заедно и усмихнати. Раждат им се шест деца и изглежда сякаш щастието върви по петите им, но това не е съвсем така. Елинор е срамежлива и предпочита да бъде домакиня, освен това се отдава на грижите за децата, което не се харесва особено на активния ѝ съпруг. Публична тайна са връзките на Франсис с други жени и двамата с Елинор се оказват пред развод. Тогава се намесва властната майка на американския президент, която ясно осъзнава, че един евентуален развод ще навреди много сериозно на кариерата на Франсис. Раздялата е избегната, но с условието, че всеки един от двамата ще живее собствения си живот. Това се оказва ключов момент в живота на Елинор, защото въпреки проблемите в личния си живот, заедно с Франсис се превръщат в отлични партньори, когато става въпрос за обществено-политическия живот на страната.
Елинор поема по свой собствен път и се превръща в една от най-забележителните и обичани първи дами, чиито дейности са неизброими. Тя е отдаден защитник на правата на човека във всяко едно отношение. По време на Голямата депресия е яростен защитник на правата на работниците. Бори се срещу расизма и защитава правата на жените. До края на живота си дейно участва в различни организации като Лигата на избирателите, Профсъюзна лига на жените, Националната асоциация за напредък на цветнокожите, Консултативния съвет към Корпуса на мира… През 1946 г. става председател на новосъздадената комисия на ООН за правата на човека. Също така по време на войните Елинор Рузвелт става пример за доброта и хуманно отношение към хората. Докато светът се тресе от ударите на Първата световна война, Елинор е доброволец към американския Червен кръст във военноморските болници, а по време на Втората световна война се застъпва за бежанците, които търсят път към САЩ.
Елинор Рузвелт посвещава целия си живот на борбата за човешките права. Освен това е автор на няколко книги и списва своя журналистическа колонка, която ѝ носи още по-голяма популярност. Поради влошеното здравословно състояние на съпруга си, който е покосен от паралич и остава в инвалидна количка, тя обикаля различни места, среща се с много хора и изнася лекции. В един момент от живота си тя изпреварва по популярност своя съпруг. Дори и след като напуска Белия дом, Елинор не спира активните си дейности. Като делегат на САЩ в ООН тя ръководи изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека.
Елинор напуска физически този свят на 7 ноември 1962 г., но и до днес остава пример и вдъхновение за мнозина. Изживява достойно живота си, отдадена на хората и може би наистина най-много ѝ отива определението първа дама не само на САЩ, но и на света. Както самата тя казва, „по-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“. Така и светът запомня Елинор Рузвелт – вдъхновяваща и енергична, носеща светлината там, където я няма.
