Започнахме миналата седмица с отразяването на нашите албуми за изминаващата 2020-а година. Благодарим за интереса и най-вече благодарим още веднъж за вдъхновението, с което ни даряват нашите любими музиканти. Пък и всички вие, меломани, защото без вашите будни уши съвременна музикална сцена по нашите ширини едва ли щеше да съществува.
Преди обаче да послушаме вторите пет албума от нашата десетка, ни се иска да отдадем заслуженото на един от лидерите на алтернативното изкуство в България за последните повече от 20 години. Ех, приказни Димо…. Колко чар, лудост, лекота и безкраен талант излъчва сцената, когато ти си на нея… Когато заедно с твоите приятели от поетичната формация P.I.F. омагьосвате публиката с велики изпълнения на вашите съкровени композиции.
Дишаме трудно и сега като си спомним тийнейджърските вълнения, слушайки 8-9 минутните разтърсващи, грандиозни пиеси “Невидимо дете”, “Приказка”, “Отлъчен” и “Вали”. С техните странно близки текстове пораствахме и опознавахме заобикалящия, изискващ свят. Цяло поколение чувствителни, и все си мисля, смели и активни хора изникнаха от семената, посяти от историческата музикална вълна в лицето на групите Остава, P.I.F., Уикеда, Анимационерите, D2, Babyface Clan, Gravity Co., Bluba Lu, Panican Whyasker, Sepuko 6, Стейн, Сафо и да не продължавам, защото ще забравим някого, а не е редно. И точно защото албумите, концертите и песните на P.I.F. докосват с жестове, думи и мелодии съкровените ни емоции, болката сега преминава в отчаяние. Тъжните чувства ни обземат и като си спомним за винаги помагащия Димо. Не една и две млади музикални личности ще потвърдят, че точно той винаги ги е окуражавал, когато са се лутали по пътя.
За всичко това, а и за десетки лични емоции и случки, винаги ще те помним, Димо! Защото, както сега ни е трудно да продължим, винаги ще си спомняме за твоята мъдра усмивка и ще си казваме: “Да действаме, да творим, пък доброто – то е на път” (както гласи и онова драгоценно стихче на Валери Петров).
Светъл да ти бъде пътят към цялото небе. То сега е твое!
Време е да продължим с новата българска музика, която ни зарадва през изминаващите 12 месеци…
Mariya Dimitrova & Boyan – “Another World”
Отличен дебютен албум за талантливите Мария и Боян, който излезе в началото на месец декември. Записът впечатлява със съвременния прочит на традиционния българския фолклор и родните ни традиции. Това са девет песни, разказващи за празничния народен календар и неговата неизменна връзка с любовта между двама млади. Избраните изразни средства говорят за новаторство – Мария и Боян очертават нагледно допирните точки между авторския фолклор и дълбоките бас линии, счупени бийтове и дори тук-там тропик ритми, майсторски преливащи в неравноделността на народната песен.
“Another World” привлича по необясним и личен начин. Всеки от нас, който все още уважава и смята за важно опазването на корените си, ще почувства магията на тези парчета. Те ни водят из калдъръмите на забравеното ни детство, озарено от онези симпатични баби, седнали на седянката пред някоя къща. Една, а и може и няколко от тях, със сигурност ще ни почерпят с вкусен, домашен, варен картоф, поръсен с дъхава чубричка. А като им стане хубаво на душата, ще изпеят и някоя балканска, причудлива мелодия.
Такива ще ви зарадват и тук. Сигурни сме, че ще впечатлят и по-парти настроените.
NDOE – “Второ действие”
NDOE продължава с прочита си на новите хип-хоп течения. След брилянтното му завръщане преди две години с “Хиляди белези”, през 2020-а настъпи тържествения епизод към “Второ действие”. Отново в компанията на родения сякаш в Атланта, Джорджия, бийтмейкър и музикален продуцент Михаил Димитров, a.k.a. Muhail, NDOE My Friendo задава настроението на вечерта. Прави го с цели 13 концептуални трака, обхващащи две сюжетни посоки. Интересното е, че отчетливо се разглеждат през песен.
Първата линия подчертава познаването на традициите в хип-хоп културата. В нея винаги лирическият герой, подобно на боксьор в свръхтежка категория, подчертава своите неоспорими качества. Изтъква тежестта на бандата си в сравнение със своите недотам достойни претенденти за бляскавите колани на признанието. Някои от траковете в тази концепция се открояват с чудесния, леко трап усет за мелодии. От този класьор слагаме акцент върху хитачките “За довечера”, “Класа” и вероятно най-социалната в албума – “Къде е тва ние бе?”.
Другият хоризонт във втория соло албум на NDOE общо можем да определим като лиричната част на артиста. Във въпросната половина на проекта се разливат любовни, секси емоции, съвсем подходящи за по-тъмната страна на модерния човек. Ако сте сред пазителите на каквото си представяте за светия граал на хип-хопа, сигурно тук ще повдигнете своя пика. Ще го направите с несъгласие към сладникавите обръщения, рими и послания в тракове като “Тялото” и “Ко ми напрай”. Всички разполагаме с предпочитания и така е редно, но според нас, за това, към което се стреми NDOE, резултатът се доближава до перфектността.
Забавен, уверен, владеещ късните часове на деня, така чуваме “Второ действие” на един от любимите ни и винаги характерни хип-хоп агенти в нашата страна. Предлагаме ви и вие да се раздадете по празниците, макар и в домашна обстановка. Ето и партитурите.
Стругаре – “Стругаре”
За пуританите твърдението, че Стругаре изгрява като явление на българската сцена, може би звучи прекалено. Именно в противоречието, с което често ни обсипва артистът, откриваме белег за заявка на трайно присъствие. Стилът на Стругаре се отличава с наглед разхвърляни, рикоширащи думи, тип хайко. Те обаче по някакъв собствен начин формират завършена и добре издържана логика. Като например фактът, че редовете в песните се преплитат по модел, в който последните думи в стиха играят роля в начало на следващия.
Някои фенове причисляват Стругаре към хип-хоп обществото. Вероятно го правят заради речитативното нареждане на лириките в песните. Само че за разлика от “рапа, който бил смотан”, Троян Иванов, както всъщност се казва младежът, не търси звучни рими. Той разказва шашави истории, ползвайки каламбур или богатство от думи на български език, при това върху криви бийтове. Инструменталите в албума наистина впечатляват с перфектната си обвързаност със споменатите думи. Музиката звучи толкова квалитетно и това не бива да учудва никого. Саунд решенията са поверени на PISTAMASHINA, чиято работа познаваме с добро от различни продукции през годините.
С тези 10 песни Стругаре затвърждава усещането, че независимо дали ви се харесва или не, той сам си е измислил стила. Поне в България това със сигурност е така. А това в днешно време вече звучи като постижение. Ако и вие искате да чуете артиста, който размести пластовете в алтернативния свят, ви каним официално тук:
Тахома – “Пъкъл”
Продължаваме с Топ продукциите от музикалната ни реалност за тази година. Сега идва моментът да ви споделим накратко за един младеж, завършил в Обединеното кралство авиоинженерство. Той се появи на радара ни преди точно 3 години. Направи го с парче, посветено на един от любимите ни барове в милата София. 28-годишният агент се казва Ясен, но всички приятели се обръщат към него с хип-хоп псевдонима му.
Тахома след внимателно изпипване на детайлите (тук отваряме важна скоба – младежът сам работи и върху инструменталите на своите тракове) и подготовка, както на публиката, така и на себе си, реши да покаже най-доброто от себе си. Поне към момента – краят на лятото през тази година. Дебютният му дългосвирещ запис “Пъкъл” привлича вниманието с цялостна концепция, океан от слова, богат и интелигентен речник и най-отличителната черта – смайваща динамика.
Лекотата и в същото време прецизността, с която хип-хоп артистът прелита из различните измерения на съзнанието, вкарват слушателя в брилянтна анимация. В нея главните роли заемат познати сюжети, личности и събития, за които си заслужава да се поровим в дебелите книги. Някъде из тази 33 минутна феерия вероятно ще срещнем и себе си – в образа на прелъстител, страничен наблюдател или активист, борещ се за промяна от площада. Наистина, с риск да прекалим със суперлативите, отдавна не бяхме слушали толкова жизнен и цветен албум на български артист, но от световна класа.
И ако трябва да наградим в едни своеобразни музикални статуетки Откритието на тези 12 месеца, то категорично статуетката отива при артиста, човека, примера Тахома и неговото изкуство, обединено в титула “Пъкъл”.
Trombobby & C-mo – “Всичко е наред”
Българската музика се нуждаеше, не всъщност, нека вдигнем малко дрона – ние, българите, търсихме жадно в последните…, ох, сигурно стана близо година, албум, който да ни разсее от постоянно прииждащите притеснителни новини. Песни с изпипани детайли, щипка хумор, където изглежда уместно, дълбочина на звука и откровение в лириките. А те са за разкош даже подредени с много любов на родния език, без това да изглежда патриотично или претенциозно. Напротив – с естествена ритмичност, на места с внезапно нахлуваща енергия, пиксел по пиксел, картинката се напасва. Подобна фокусираност не се среща често в разбърканото от вредни мисли съвремие. А когато тя се постигне в рамките на 24 минути, говорим за майсторство.
Описаните красиви емоции дължим на двама музиканти, които са ни радвали по различно време и преди. И сме ги оценявали, и сме ги подкрепяли, и ще продължаваме да го правим и занапред. Затова вероятно връзката ни с тяхното изкуство се получава съвсем непринудена. Божидар Василев, познат ни като Trombobby и Симеон Желязков – C-mo “Чудото” (да, точно фронтменът на Funky Miracle) на връх Великден ни дариха с оптимизъм и увереност. Онова усещане, с което те изпълва удоволствието от перфектно свършената работа.
Още веднъж да вдигнем много шум и да повярваме, че “Всичко е наред”.
