В поредицата ни „Индийската нишка” представихме последния дотогава албум на едната от дъщерите на Рави Шанкар, Анушка, и споменахме за планирания концерт с полу-сестра ѝ Нора Джоунс в почит към баща им. За съжаление, както повечето културни събития по света, и това бе отложено. Сестрите, всяка по своему, продължи през пандемията. Нора записа песен на Рави от 1974 („I’m Missing You”), която е първата негова песен в самостоятелната ѝ кариера. Анушка издаде сингъла „Йога” („Goodnight songs of rebel girls”), където гласът ѝ отново е на преден план след дългогодишните ѝ успехи като инструменталист и композитор.
Всъщност, ако някоя от сестрите е имала привилегировани отношения с Рави, включително творчески, това безспорно е Анушка. Докато Нора го вижда рядко и името ѝ почти не е свързвано с него – майка ѝ, американски музикален промоутър, запазва публично само Нора Джоунс, а първото и последното от имената ѝ (Гийтали Шанкар) остават само за гражданския регистър. Именно майка ѝ следи и подпомага първите ѝ изяви, донесли ѝ признание – от наградата на „Даунбийт” за млад талант до първите ѝ „Грами”. Баща ѝ, разбира се, е горд с нея, но връзката им е по-скоро спорадична, в сравнение с тази на по-малката Анушка.
Нора признава, че именно Анушка ѝ помага да преоткрие общия им корен. Първите им появи заедно са при получаването на “Грами” за цялостен принос на баща им след смъртта му. Следват съвместни записи и участие на Нора в албумите на Анушка. По признание и на двете, всяка от тях харесва това, което прави другата, но Анушка изгражда моста от Нора към Индия, където, въпреки че е обект на национална гордост, концертира години след като Рави вече не е сред тях. Последните изяви и на двете сестри само доказват народните мъдрости за крушата и дървото, „по-добре късно, отколкото никога”.
