Историята на боса-новата във Франция е доста сходна с италианската. И там босата влиза опосредствана чрез американския, като Дизи Гилеспи с турнето си по Ривиерата в 1962, когато записва боса с братовчеда на Джанго Рейнар – унгарския китарист Елек Бачик. И пак там киното има своята роля. Дори в конкретния случай тя е основополагаща – …
Една от първите европейски страни, която припознава боса-новата като своя, е Италия. Още в началото на 60-те се правят първите преводи на станалите световноизвестни „Момичето от Ипанема“ и „Десафинадо“. Италианският като мелодичност не е много далечен от бразилския вариант на португалския – звучността е малко по-твърда, като шипящите съгласни стават експлозивни. Хедонизмът обаче си е …
В дните на самоизолация бразилската композиторка, писателка и певица, наричана понякога „меланхоличната“, написа, записа и издаде албума „Só” (букв. сама, соло). В т.н. Мусика популар бразилейра (МРВ) влиза още съвсем малка – баща ѝ свири на ударни както боса, така и джаз, майка ѝ е балерина. Още преди три десетилетия издава албум с авторски песни, …
Цялата публикация „Пост-тропикалия, част 5 – Адриана Калканьото“
Знаем, че самбата е над стогодишна връстница на джаза и тангото, боса-новата не е нова от вече шест десетилетия, но преходът към нея и към последващата я тропикалия към края на 60-те е много по-ранен. Едно от главните действащи лица е китаристът към бразилското радио Лауриндо Алмейда, който в началото на 50-те започва кариера в …
И той, като предишната ни героиня Алексия Бомтемпо, отдавна живее в Ню Йорк. За разлика от нея няма американски корени, но съзвездието американски джазмени, с които прави от тропикализма нещо ново и различно, е впечатляващо. В албумите му сайдменстват Брад Мелдау на пианото и Бил Фризел на китарата, Лори Aндерсън му партнира в някои парчета, …
Цялата публикация „Пост-тропикалия, част 2: Винисиуш Кантуариа“
Бразилия далеч не е само самба и продължението ѝ, боса-нова. МРВ е събирателно за „музика популар бразилейра“ и там може да се сложи всичко, дори и движението на тропикалистите – естетическа опозиция на военната диктатура през 60-те, с лидери младите Каетано Велозу, Том Зе и Жилберто Жил, който преди години бе и министър на културата …
Цялата публикация „Пост-тропикалия, част 1: Алексия Бомтемпо“
Ако сте от хората, за които разбирането на езика, на който се пее не е най-важното, то Лионел Луек е вашият артист. Роденият в Бенин китарист, композитор и вокалист носи в кръвта си вокализите на Боби Макферин, топлотата на Каетано Велозу и версатилността на Ришар Бона. В първото десетилетие на новия век, Луек …
Има имена в джаза, които хем звучат познато, хем объркващо. Джералд Уилсън е едно от тях. Отиде си сравнително наскоро, почти на сто. И концертираше с биг-бенда си, все едно е в суингирашите трийсетте. Но не съвсем. Защото започналият като тромпетист на мястото на Оливър в оркестъра на Джими Лънсефорд, не след дълго минава в …
Дълго време сериозните джазмени пренебрегваха шведската четворка, заела в седемдесетте световния топлист след ливърпулската, която определено привличаше имена като Сара Воун и Ела Фицджералд. Нищо подобно не се случи с композициите на Бьорн и Бени, поне не до началото на новия век, когато израсналите с музиката на АВВА музиканти в импровизационните жанрове не решиха да …
Едно от първите неща, което всяко проговарящо дете изрича, е или бум, или бам, или и двете. Да не говорим за радостта, с която известява падането или събарянето на обемист предмет, с което доказва силата си и анонсира смело „бам“! После идват игрите – навремето на стражари и апаши, описани от Сони и Шер в …
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
