Отлетя на 93. Е, и Сен-Жермен-де-Пре отдавна не е същият. Когато след края на Втората световна война в избите на същия булевард започват да се събират интелектуалци с прогресивни разбирания, младата Жюлиет (Жюжюб) мечтае за артистична кариера. Срещата ѝ с Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бувоар е от решаващите за бъдещето ѝ. Възстановяват се кабарета, …
Цялата публикация „Жюлиет Греко, музата на екзистенциалистите“
Поредицата ни за европейските измерения на босата би била непълна без поглед към България. И то възможно най-точният поглед – този на двама уважавани колеги и приятели, човекът-памет на българския музикален живот от края на 50-те до днес, Владимир Гаджев и изследователят и преподавател по история на българската поп-музика, авторът на стрийм „БГ-поп“ в Бинар, …
Джазът и циркът като че са обречени един на друг жанрове. Без значение дали става дума за Жозефин Бейкър, еднакво добра и в двете поприща в своето “Revue Nègre”. Или Джанго Рейнар (Райнхард за други), композирал и свирил за няколко цирка през 30-те и 40-те. Да не говорим за Матис и прочутата му илюстрация „Цирк“ …
Ако има страна в Европа, където може с точност да се установи кога и кой е представил за пръв път боса-новата, това е Испания. Виновникът вече е на 84 и се казва Хайме Маркес. Освен композитор е и китарист в популярната група „Черният Орфей“, с която в 1960-а попада в Испания, за да остане там …
Ботаническата градина в Рио де Жанейро e основана в самото начало на XIX век, а основното ѝ предназначение по онова време е било приспособяването на растения от Източните колонии, както и на растения от ботаническата градина във Френска Гвиана, която по това време става част от колониите на Португалия (това са индийско орехче, канела, ванилия …
Цялата публикация „Растящите градини на света: Jardim Botanico в Рио де Жанейро“
Знаем, че самбата е над стогодишна връстница на джаза и тангото, боса-новата не е нова от вече шест десетилетия, но преходът към нея и към последващата я тропикалия към края на 60-те е много по-ранен. Едно от главните действащи лица е китаристът към бразилското радио Лауриндо Алмейда, който в началото на 50-те започва кариера в …
И той, като предишната ни героиня Алексия Бомтемпо, отдавна живее в Ню Йорк. За разлика от нея няма американски корени, но съзвездието американски джазмени, с които прави от тропикализма нещо ново и различно, е впечатляващо. В албумите му сайдменстват Брад Мелдау на пианото и Бил Фризел на китарата, Лори Aндерсън му партнира в някои парчета, …
Цялата публикация „Пост-тропикалия, част 2: Винисиуш Кантуариа“
Бразилия далеч не е само самба и продължението ѝ, боса-нова. МРВ е събирателно за „музика популар бразилейра“ и там може да се сложи всичко, дори и движението на тропикалистите – естетическа опозиция на военната диктатура през 60-те, с лидери младите Каетано Велозу, Том Зе и Жилберто Жил, който преди години бе и министър на културата …
Цялата публикация „Пост-тропикалия, част 1: Алексия Бомтемпо“
Едно от първите неща, което всяко проговарящо дете изрича, е или бум, или бам, или и двете. Да не говорим за радостта, с която известява падането или събарянето на обемист предмет, с което доказва силата си и анонсира смело „бам“! После идват игрите – навремето на стражари и апаши, описани от Сони и Шер в …
Хорас Силвър, един от бащите на хард-бопа е почитан от джаз-вокалисти от цял свят. От Жоао Донату, през Сара Маклохън и Джейкъб Колиър до Кармен Соуза. При родената в Лисабон кабовердеанка обаче нещата са по-дълбоки. „Когато чух за пръв път Хорас Силвър си помислих за музиката на баща ми“ – спомня си Кармен, която до …
БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.
