Живеещият в Ню Йорк саксофонист Илхан Ершахин е познат на слушателите на „Джаз+“ от петнайсетина години от Истанбулския „Акджаз фестивал“, където гостувахме по покана на Европейския джаз нетуърк. Видяхме прекрасния му клуб и присъствахме на първите “Istanbul Sessions”, от които поредният албум излезе в края на 2020. Саундът отново е космополитен, ярки саксофонни вибрата върху перкусивни вълни (бас, ударни, перкусии). Идентичността на музиката съвсем не може да бъде лесно установена – нито джаз, нито дъб, още по-малко етно или транс. Всъщност, в „Hattusa – Gate in the Earth“ саксофонът е като сирена на минаващ през Босфора (Дарданелите, Гибралтар или който си искате проток) параход. Транспортирането ни е сигурно извън опасностите, дебнещи круизните кораби.
Ако има елементи, водещи ни на Изток, това са ритмите в интрото на „Hittities“, разляти впоследствие от наслагването на саксофоните на Илхан. Енергията е опияняваща, подхващането на темата от всички страни е почти физически осезаемо, а леко репетитивният ѝ характер преди „моста“ към финалната част води към транса на дервишите от Коня. Доста отворено звучи и хорчето, украсяващо финала на „Hurri-Mitanni (Guzel Haber)“ – лекото му ретро-звучене контрастира с денс-увличащия груув на съпътстващите го Алп Ерсьонмез, Тургут Алп Бекоолу и Иззет Къзъл. Клипът към парчето е изпълнен с добра доза фантазия. Лондонският джаз-фестивал отива дотам, че да ги нарече „психеделични“, но лично аз бих се въздържал от подобен епитет, обвързан с други епохи и субстанции.
По-близко до усещанията за търсен екстаз са френските колеги от еклектичната обществена радиостанция ФИП. Те също обръщат внимание на културния микс в генезиса на родения в Швеция Илхан. Колкото и да търсим етно-елементи в смесицата от електроника и прогресив в различните етапи на “Istanbul Sessions”, те са неуловими („Luvice“) или просто отсъстващи напълно („Suppiluliuma“). Предпочитанията ми обаче са определено към виещото се към висините „Furu Semu – The Sun Goddess“ и съответстващото на зодията ми „Aslan“. Въпреки липсата на звездните гости от предпоследния му албум, Ерик Трюфа, Нилс-Петер Мьолвер и Ибраим Маалуф, новите “Istanbul Sessions” са не по-малко духовни и танцувални от “Solar Plexus”. Музика, от която не ти се иска да избягаш.
