Каква е Вашата съвременна визия за радиото?
Съвременното радио е там, където са хората. Не би следвало ние да стоим високомерно и да очакваме те да ни откриват там, където сме. Ние трябва да ги намерим там, където са те. Особено, когато става дума за по-млада аудитория. Затова съвременното радио е мултимедийно. То се проявява в стриймовете в социалните медии и като факт в града. От самото начало това което си мислих, правейки Радио София, е, че то трябва да бъде част от града. Затова имаме и мобилно студио. Макар и само на две седмици, то вече придобива вековен вид, защото постоянно излъчва отвън. Вчера нашето събитие бе един чудесен повод да проведем „Куиз София“ – едно от култовите ни предавания на открито. Мястото не беше случайно, тъй като тази алея пред НДК /бившия Кравай/навремето събираше всички рокаджии – времето на Милена Славова и на всички софийски пънкари. То е много знаково за София!
Все по-често ще бъдем навън. Вече бяхме в студентската денонощна библиотека StudyHub, обикаляме градове и села. Много е готино да правиш радио навън. Тоест, студиото е където си искаме. И ефирното и мобилното студио ще преплитат своите звукове, защото това е съвременното радио. То е многоизмерно и се появява отвсякъде.
Разкажете повече за реакциите, които предизвика вчерашната изложба за „Лицата на Радио София“?
Тази изложба беше доста впечатляваща, дори и за доц. д-р Тодор Чобанов – заместник-кмет по направление “Култура, образование, спорт и младежки дейности”. Защото ние, всички от екипа на Радио София, се заснехме на любими знакови места в града. Доц. д-р Тодор Чобанов остана с много добро впечатление от страхотните кадри и избраните места, а аз призовавам всички хора, защото ще бъде само две седмици изложбата там, да дойдат да ни видят пред кино „Кабана“.
Каква е успешната формула за ръководене на млад и енергичен екип?
Първо, използвам енергията на другите, защото няма как, ако аз не отворя капака на бутилката и не извадя духа отвътре, да направя всичко сама. Това, което дадох на екипа, е свобода и нови възможности. За мен беше важно да ги накарам да се чувстват добре и да се забавляват. От тук нататък, още в първите няколко седмици, ми се налагаше само да канализирам енергията им, а не да ги подбуждам. Без да се карам, без да ги подтиквам или питам защо не са направили определен брой материали. Много от нещата естествено си се случиха, което е голямото ми удоволствие. Аз самата имам много енергия, винаги се усмихвам, но не защото някъде така пише в книгите за самопомощ: „усмихвай се и си казвай всяка сутрин, че си велик“, а защото обичам живота. Това е начинът, по който съм скроена. Това е начинът, по който се чувствам добре. В такава енергия и фаза съм да виждам доброто и да оценявам всеки ден, защото е последният в остатък на моя живот.
Енергията в екипа изключително много ме радва. Радостта, когато екипът започва да се смее в ефир, да се забавляват интелигентно, да бъдат най-вече полезни на нашите слушатели, а нашите слушатели да стават все повече.
А колко труден Ви беше самият рестарт?
Много странно, че точно тази сутрин си мислех за това. Ами много трудно ми беше, макар че, когато казах „да“ на това предложение, не си давах сметка колко измерения има то. Аз знаех, че това е един млад екип и си казах окей, така ще ми бъде лесно – те са готини, просто ще отпуша бутилката. Но има много неща, които човек не осъзнава, бидейки директор в БНР – колко много се пише, как административната работа е безкрайно голяма… Особено, когато идваш в средата на годината и ти се налага да направиш неща, като да дадеш документи за одит за хората преди теб, да търсиш в архиви, които ги няма, да описваш и правиш отчети пак за времето преди теб. В крайна сметка мисля, че най-тежкото мина. От тук нататък трябва да ставаме все по-добри, все по-идейни и най-вече все по-близо до своята публика. Много е яко, когато усетиш момента, в който ти ставаш значим като радио, като имена за аудиторията за София и региона. Това е най-голямото удовлетворение! Сега очаквам този прилив да стане река, реката да стане море и да плуваме заедно там.
Голяма част от студентите, които завършват журналистика, избират телевизията и пренебрегват радиото. Защо?
Телевизията е по-суетната медия във всяко едно отношение и винаги е била. Имаше един момент и една песен – “Video kill the radio star” – че визията ще убие радиото. Това не стана. Аз смятам, че радиото е вечната медията, защото се движи заедно с теб, защото е там, където си ти. Дори с нашите телефони в момента ти не можеш да ходиш и да гледаш, не можеш да шофираш и да гледаш. Но винаги можем да слушаме. Когато едно радио достигне формите и значимостта за теб, тогава то може да е в ушите ти винаги. Така че радиото е вечна медия и когато аз избрах радиото преди години, го направих по любов, защото се бях влюбила в „Нощния Хоризонт“. Тогава това беше първообраза на частното радио като свобода на говорене, като интимност на общуване, като лично обръщение към слушателите. В онези години радиото беше много рестриктирана медия, част от една пропагандна машина в миналото на социализма. Някак си винаги в сърцето ми е имало много радио. Освен всичко останало, телевизията започна да губи позиции като гледане. Това е защото, трябва да седнеш и да гледаш, а повечето съвременни хора са в движение. Телевизионните форми също се видоизменят във времето, те ще бъдат “on demand” , както е сега подкастът. Когато искам, тогава слушам. Това е съвременното измерение на медиите – всички те са обречени да бъдат многоизмерни. Както много хора слушат телевизията като радио, много хора гледат радиото под формата на подкаст като телевизия. Не е важно какъв е основният ти канал, важно е да стигаш до хората. Това е най-голямата промяна в съвременния свят.
Какво може да се очаква от екипа на Радио София в бъдещите месеци?
Ти трябва да ми кажеш. Ти си част от младите хора тук и аз смятам, че всичко това, което случваме, ще идва от вас – от вашите идеи, от вашата активност.
Сега стартираме една кампания, която се казва „Твоят квартал е нашата кауза“. Очакваме хората да отворят вратите на къщите си и да видят, че пред тях също има къщи. Че там, откъдето те минават всеки ден, кварталът, през който водят децата си на детска градина, там където играят или спортуват – това е едно място, за което всички трябва да се грижим. И когато те кажат какво искат да има в техния квартал и какво биха искали да подобрят – да се включат в това. Ние ще бъдем там и ще бъдем част от процеса!
