„Аз съм Джак Джонсън, световен шампион в тежка категория. Аз съм черен и те никога няма да ми позволят да го забравя. Да, аз съм Джак Джонсън, аз съм черен и никога няма да им позволя да го забравят“.
С тези думи завършва документалният филм на режисьора William Cayton от 1970, музиката към който е създадена от MILES DAVIS. Джак Джонсън става първият чернокож световен шампион през 1908 и неговата съдба, силно белязана от расовата сегрегация, е особено близка на MILES DAVIS.
Същевременно MILES още като дете проявява интерес към бокса и не е странно, че през 1952 се обръща към треньора Bobby McQuillen да го приеме в своята школа. McQuillen отказва като заявява на DAVIS, че трябва да се откаже от някои свои навици, имайки предвид наркотиците. Това прави силно впечатление на тромпетиста и той полага значителни усилия в тази насока. По-късно се сприятелява с легендарния боксьор Sugar Ray Robinson, който го вдъхновява да дисциплинира себе си като изчисти тялото и съзнанието си от зависимостите.
Подготовката на музиката към филма „A TRIBUTE TO JACK JOHNSON“ или „В ПАМЕТ НА ДЖАК ДЖОНСЪН“ е след издаването на албума „Bitches Brew“(1970), с който MILES DAVIS дава нова насока в развитието на джаза. От началото на декември 1967 до месец април 1970 неговото студио има характер на лаборатория за провеждане на музикални експерименти. През декември 1969 MILES заявява: „Африканската музика е насочена към звука, това е начинът, по който ние свирим. Ние не свирим акорди, ние правим звук“.
Влиянието на бокса намира отражение при записите на „A TRIBUTE TO JACK JOHNSON“. MILES споделя, че през цялото време чувал размяната на удари в боксов мач, която му напомняла звука на влак. Той си задава въпросите дали музиката му е достатъчно черна, има ли черен ритъм, може ли да се долови ритъмът на влака, и дали Джак Джонсън би танцувал това.
В отговор на тези въпроси MILES DAVIS развива идеите от „Bitches Brew“ като кани ритъм секция, която е далеч от стилистиката на традиционния джаз: Buddy Miles, барабанистът на Jimi Hendrix и неговата Band Of Gypsies, и бас-китариста на Stevie Wonder – MICHAEL HENDERSON. Buddy Miles обаче има вече поети ангажименти с Jimi Hendrix и е заместен от BILLY COBHAM.
MILES прави още нещо различно в джаза дотогава – използва формата на типична рок група с COBHAM, HENDERSON и китаристите JOHN MCLAUGHLIN (с изключителен принос) и STEVE GROSSMAN. Към тях ще споменем и включването в някои моменти на музиканти като HERBIE HANCOCK, CHICK COREA, DAVE HOLLAND, JACK DEJOHNETTE за да се получи един от поредните му шедьоври.
Подобно на „Bitches Brew“ продуцентът TEO MACERO способства за цялостното звучене, защото именно той и MILES компилират откъси от различните звукозаписни сесии и добавят оркестрови фрагменти.
Албума „A TRIBUTE TO JACK JOHNSON“ или „В ПАМЕТ НА ДЖАК ДЖОНСЪН“ ще чуем в предаването „Картини от една изложба“ на програма „Хоризонт“ на БНР в събота, 17 ноември, след новините от 21.00.
