Verve (Елла Фицджералд и Луи Армстронг, Колтрейн) вече е подлейбъл със затихващи функции, чиито последни издихания са опитът за съживяване на Марк Нопфлър, оставената на второразредни пиеси от Great American Songbook Диана Крал и (докога), единствената свестна нова надежда сред североамериканските джаз-диви, любимата ни Мелъди Гардо.
Когато преди половин век Verve няма бляскава финансова перспектива, Норман Гранц рискува с поредицата Songbooks на Елла, после предлага дуетите й с Луи, от които най-известните са свързани с интерпретацията им по операта Порги и Бес на Гершуин. Видеото тук е на артисти с корени от Европа (Паоло Фрезу), Магреба (Дафер Юсеф) и Далечния Изток (Нюен Ли) и един от най-интересните съвременни прочити на същото произведение, дало пиесата с най-много кавъри, Приспивна песен на Клара от Първа картина, известна още и с началото си (Summertime).
Оригиналността на подхода им и новаторската им звучност е съпоставима само с версиите на Майлз Дейвис от 1958. Общото помежду им – артисти са на признатия и от американските критици пример за алтернативен успешен джаз-лейбъл, немският АСТ. С това продължаваме темата от миналия път – Is Jazz Dead (Or has it move to a new address). Отговор може всеки да си избере.
