Валенсия, Севиля и Аликанте сякаш примамват всички туристи, насочили се към Южна Испания, и в тяхната сянка остава един древен град, който ще постави в краката ви толкова много история, че няма да знаете откъде да започнете.
През X век Кордоба е бил един от най-влиятелните градове в света; столица на арабския халифат и най-развития интелектуален център на Европа; град с мюсюлманско, християнско и еврейско население с 1 млн. души – три пъти повече от днес; мястото, от което католическите крале Фердинанд и Исабела дават на Христофор Колумб благословията си да открие нови светове. С цветните си улици, кипящата история и невероятната си архитектура, днес Кордоба безспорно е един от най-красивите градове на Испания, но и един от най-подценяваните.
В центъра на Южна Испания, в подножието на планината Сиера Морена, на брега на реката Гуадалкивир, Кордоба е истинско бягство за феновете на архитектурата. Само на няколко часа с влак от Валенсия, Севиля и Аликанте, в сърцето на автономната област Андалусия, този исторически град е готов да ви разкаже своята многовековна история и той не трябва да бъде пренебрегнат. Точно както ЮНЕСКО не са го направили, напротив, това е градът с най-много обекти и нематериално културно наследство под закрилата на организацията.
Въпреки че първите известни селища в околността на Кордоба датират от VIII в. пр.Хр., споменаването му като селище се свързва с навлизането на картагенците на Иберийския полуостров, които преименували съществуващото име на Kartuba. С годините последвало завладяването на града от римляните през 206 г. пр.Хр.; присъединяването му към Римската империя, а след това и към Византийската; завладяването му от вестготите през VI в. и най-накрая периодът, в който градът изживява своя апогей – господството на маврите, установило се през VIII век.
Днес градът може да се раздели на две части – съвременният и историческият град, като, разбира се, в последния са събрани всички архитектурни чудеса на преминалите през него цивилизации.
Още с навлизането към стария град на Кордоба ще бъдете завладяни от гледката, пред която сте изправени – Римският мост, зад който се е стаила историята в облика на прекрасната архитектура на историческия център. Мостът е построен над река Гуадалкивир през I в. пр.Хр. от римляните, като най-вероятно е замествал стар дървен мост. След ислямската реконструкция той има 16 арки, в единия му край е кулата Калаора, по средата му се издига статуя на Св. Архангел Рафаел (патронът на града), дълъг е 247 м. и е един от символите на Кордоба.
Щом преминете близо 250-те метра над реката, пред вас малко по малко ще се разкрие първият монумент на града, влязъл под закрилата на Юнеско през 1984 г. – джамията катедрала „Мескита“. Въпреки огромните си размери, тя буквално е вплетена в стария град и минарето, което сега е часовникова кула, е отличителният знак, който маркира мястото на Мескитата.
Построената първоначално от вестготите катедрала е разрушена от маврите през VIII век и тогава под ръководството на емира на Кордоба Абд ал-Рахман започва строежът на джамията.
700 години по-късно, по време на Реконкистата, християните прогонват мюсюлманите от полуострова, но вместо да разрушат красивата сграда я благославят и построяват християнска църква в средата ѝ. Красивата архитектура както отвън, така и отвътре е запазена и днес това е една от най-уникалните и красиви сгради в света. Във вътрешността ѝ 856 колони, които често са оприличавани на гора, и арки с редуващ се бял и червен цвят са първото нещо, което впечатляват.
Освен този арабски шедьовър в историческия център (който е под закрилата на Юнеско от 1994 г.) ще откриете още много монументи, които могат да бъдат проследени до римски, арабски или християнски владетели.
По виещите се в лабиринт варосани улички на стария град стигате и до замъка Алкасар. Високите му стени изграждат почти перфектен квадрат, в три, от чиито ъгъла се извисява по една кула. Средновековният замък първоначално е бил крепост на вестготите, след това е служил за дворец на халифа, а след разпадането на арабския халифат – като замък на католическите крале. По време на испанската инквизиция се е използвал и като съд и затвор.
Между стените му се крият елегантни градини, тераси и басейни – истински уединен оазис, в който не бихте очаквали да попаднете.
Странствайки по спокойните и красиви алеи, обградени от дървета, оазисът ще ви отведе и до „Алеята на кралете“, където скулптури илюстрират католическите крале Фердинанд и Исабела. Те изпращат Христофор Колумб с благословия да изследва новия свят.
„Фестивалът на вътрешния двор“ („Fiesta de los Patios de Córdoba“) е най-новото попълнение на Кордоба в листата на Юнеско за световно наследство (от 2012 г.). Поради сухия и горещ климат на региона неговите обитатели (римляни и след това маври) започнали да адаптират къщите си към своите нужди. Изградили домовете си около вътрешен двор, който на испански се нарича „patio“ („патио“). Обикновено по средата имало фонтан и кладенец, който да събира дъждовна вода. Мюсюлманите били тези, които доизградили патиото, като прокарали вход откъм улицата през порта и напълнили двора с цветя.
От 1921 г. насам жителите на града, или по-скоро тези, които участват в състезанието, оставят вратите си отворени за посетители през първите две седмици на май. Те декорират дворовете си красиво и се надяват на наградата във фестивала за най-красив вътрешен двор.
Да подцениш Кордоба е грешка. Този древен град може да не е запазил миналата си слава, но хората са такива. Цивилизациите, борейки се за власт, понякога съумяват да опустошат един град, точно както войнствеността на маврите и нетолерантността на християните са го направили. Но откакто за пръв път градът е разпознат от Юнеско през 1984 г., Кордоба не престава да мечтае, че нейното богато историческо наследство няма да остане подценено, а ще бъде показано на света.