Не толкова известен като замъците по долината на Лоара, Ерувил (Вал д‘Оаз, 50 км северозапад от Париж) има особен статут в музикантските среди. Строен в 18 век замъкът е свързван с любовта между Шопен и Жорж Санд. От 1962 замъкът е собственост на обявявания от мнозина за ексцентричен композитор Мишел Мань – автор на музиката към много филми, вкл. „Фантомас“, епикуреец и гурме. Той решава да купи замъка, за да шашне момиче, което е качил на автостоп и което впоследствие ще се омъжи за него. Освен че записва там собствените си авангардни произведения и филмова музика, след пет години тонрежисьорът му го убеждава да го превърне в истинско професионално студио, отворено за звезди от цял свят. Добрите независими студиа в Париж по това време се броят на пръстите на едната ръка, останалите са собственост на звукозаписните компании и са заети с месеци напред със собствена продукция, a в новооткритата кръгла сграда на тогавашния предшественик на Радио Франс, телевизията използва като собствени студиа повечето от концертните зали, които се използват принципно и за студиен звукозапис. Така че уникалността на студиото в недалечния от Париж Ерувил е добра алтернатива.
В края на 60-те и през 70-те именно там се ражда първообраза на популяризираните впоследствие „артистични резиденции“, за които е ставало дума най-вече в материалите ни от фестивала „Джаз под ябълковите дървета“. Още навремето на артистите се е предлагал подслон и условия за звукозапис. Колкото и да е странно, първите музиканти са американски блусари и джазмени и не кои да е – Бъди Гай, Мемфис Слим, Милт Бъкнър, Джоу Джоунс… Елтън Джон, вдъхновен от престоя си там, кръщава албума си с участието на джаз-цигулката на Жан-Люк Понти “Honky Chateau”. Сред гостите тогава се открояват и имената на „Пинк Флойд“, “T-Rex” (Марк Болан открехва Елтън Джон за студиото), „Грейтфул Дед“. Всъщност концертът им е трябвало да бъде на 5 км оттам в Овер-сюр-Оаз, където смъртта заварва Ван Гог, рисувал замъка в последните месеци на живота си. „Мини-Уудсток“ фестивалът, замислен там от стилиста на Брижит Бардо, е на път да пропадне заради лошото време и бонвиванът Мань приютява музикантите и им дава сцена за изява. Последните на свой ред черпят съселяните не само с безплатен концерт, а и със спейскейк без да им кажат и дума, разбира се. Според очевидци, спомените от концерта са били особени и дълготрайни:
Но разходите по поддръжката правят студиото нерентабилно и първият му период, въпреки записаните 30 албума предната 1972 година (включително “Good-bye Yellowbrick Road”- може би най-добрият продукт на Елтън Джон), завършва с неуспешния опит на небезизвестният Ив Шамберлан (студио Даву) да поеме управата срещу символичния 1 франк (и над половин милион дълг), преди да го изостави с удвоен дълг и сърдити музиканти от падналото ниво (много картофи и заешко според Бауи). Колкото за протокола, другите кандидати са били Ричард Брансън, който току-що е основал „Върджин“ и менажерът на „Пинк Флойд“.
Година по-късно тонрежисьорът Лоран Тибо го закупува и оборудва с чисто нова техника и студиото в южната таванска част става роден дом за знакови албуми като “Inner Words” на Джон Маклафлин, „Треска в събота вечер“ на „Бий Джийз“ (парчето е записано на голямото дървено стълбище), “Long live rock’n’roll”на „Рейнбоу“ (Ричи Блекмор се е оплаквал от призраци), а Дейвид Бауи прави там “Low Sessions”, както и колаборацията му с Иги Поп “Idiot”:
Фалитът обаче и този път не закъснява. От студиата с имената на Жорж Санд и Шопен и от първото френско подвижно 16-пистово с красивото име „Ягодово“ остават само спомените (първият Форд Транзит е с 4-пистов магнитофон, на който е записан и концертът на „Грейтфул Дед“)… Преди 2015 замъкът е могъл да бъде посетен само тайно, при това отвън, за което има и свидетелства. В 2015 студиата са откупени от екип тонрежисьори, с които АРТЕ започва партньорство. Така Стинг и реге-звездата Шаги се оказват гости на легендарния замък, свирят в обновеното студио под покрива, отмарят в гостната „Елтън Джон“ („усещам духа му“ – шегува се Шаги), а Стинг, в характерния си стил заявява, че предпочита разходка в гората пред затворничество в студио. „Да, затворници на творчеството си“ – уточнява Шаги.
В 2018 Мелъди Гардо прави там записна сесия, за която вече стана дума в материала за френската ѝ връзка. Камерата обикаля приказно около артистите на сцената, дрон ни дава въздушната картина на двора и замъка, а за качеството на звука няма смисъл да говорим – аналоговите техники никога не са спирали да правят чудеса. Дори и при парчетата, записани сред природата. Видеата от Ерувил всъщност са много повече – „Пинк Флойд“ и Елтън Джон в запис и в интервюта. С въоражение – откриване на скрития дух на замъка и безплатна обиколка с гид в едно място, недалеч от лоу-кост летището на Париж и Версай:
