Преди три години отбелязохме с нарочен плейлист някои от мелодиите на Мелъди Гардо. Междувременно излязоха няколко видеа с нейни концерти, които също даваха представа за прогреса във физическата издръжливост на крехката Мелъди.
При представянето си в средата на февруари по френската обществена телевизия на първия си двоен концертен албум Live In Europe, запитана защо е избрала провокативна гола своя снимка в гръб с китара на фона на празна (парижка) зала, Мелъди отсича“ „това е окончателната ми победа над парализата след катастрофата, в началото ме изнасяха на инвалидна количка, после си помагах само с патерица, после се опирах на стойката на микрофона“. С перфектен френски, чаша вино и басист, предпочитащ да я акомпанира все едно свири на китара, Мелъди сега изглежда така:
Избрала Париж като място за живеене в последната година, Мелъди започва и свършва албума със записи от „Олимпия“ (следващите ѝ концерти там са на 1 и 2 юли), а една от двете версии на „Baby I’m a fool“ е от концерта ѝ на Jazz a Vienne.
Без големи изненади, но все така приятна за слушане, гледане и общуване (според приятели, поправили тъмните ѝ очила малко преди да се качи на сцената в Кутанс) Мелъди със закачка, подобно на Петра Магони от Musica Nuda доказва, че „голата истина“ е сред най-големите качества на джаза. Първото интегрално слушане едва ли ще ви остави безразлични към живота, какъвто го вижда и предлага Мелъди Гардо.
