Дорантес – един от първите фламенко-джаз пианисти е сравнително добре познат у нас със своето „Фрий фламенко трио“ с Рено-Гарсия Фонс и Теодосий Спасов, както и с работата си със Симфоничния оркестър и Хора на БНР в албума си „Ороброй”. Знаем го и като пианист на чичо си, Лебрихано, вкарал текстовете на приятеля си Габриел Гарсия Маркес във фламенкото и няколко години преди племенника си вкарал във фламенкото си гласовете на „Българка джуниър квартет“. Дорантес е и негов пианист в някои от представленията на програмното произведение “Tierra” (Земя), написано и изсвирено от Лебрихано в чест на 500-годишнината от откриването на Америка. В него Лебрихано ни качва на каравелата „Санта Мария“ заедно с един моряк от родната им Севия. Всъщност, както говори името му – той, а и Дорантес са от съседна Лебриха, на половината път до Санлукар де Барамеда, където отиваме след малко. Звън на камбани, тропот на копита, детски смехове – трите каравели тръгват в неизвестното, с тях и фламенко-стиловете, от булерията (второто парче, “Cuando Salimos de Palos”) до алегрията (пред-предпоследното, „Cuanta Fragancia“). Имената им не са случайни – от началното пристанище на първата експедиция (Палос де ла фронтера), до ароматите (подправките) в изобилие.
Разбира се, по времето на Колумб далеч не е имало алегриас и булериас, тангос и фандангос, да не говорим, че в годината на тръгването му, цигани и евреи са били прогонвани от родните си места из обединените кралства Кастилия и Арагон (родът на Лебрихано е цигански). Но това няма голямо значение – както и попресъхналият Гуадалкивир, откъдето трудно можем да си представим в наши дни да плава нещо по-голямо от увеселително корабче за дегустации на фино от Санлукар де Барамеда. Само последното плаване на Колумб започва от Севия, предното тръгва от Санлукар. Но както и тогава, едната авантюра води към друга. Трийсетина години след Колумб (на 10 август 1519), Магелан тръгва на това, което ще се окаже първо околосветско плаване. Трийсетина години след работата си с Лебрихано и няколко след кончината му, Дорантес започва работа върху проекта „La roda del viento” (обиколката на вятъра), посветена на Магелан и спътника му Елкано, под чието командване след гибелта на Магелан, остатъкът от армадата се завръща в Санлукар де Барамеда. Първото представяне на спектакъла е на Биеналето на фламенкото в Севия в 2019.
В двойния албум, посветен на Колумб, именно неговият дневник стои в основата на текстовете, написани от андалуския поет Хосе Мануел Кабайеро Бонал и изпяти от Лебрихано. В първия сингъл от предстоящия албум на Дорантес текстът е на поета от Уелва Касто Маркес Рончел, където вятърът и дървото са въздигнати в строители на мечти. Мечтите на Магелан го надживяват, желанието му да губернаторства сред новопокръстени му праща отровна стрела, но след плаването, светът вече не е същият. Е, до глобализацията на фламенкото има доста време, за разлика от тази на подправките. Но в парчето „Приготовленията“ фламенко-хорът е доста различен от използвания три десетилетия по-рано от Лебрихано. Внушенията са доста по-мащабни, симфоничният почерк на Дорантес е разпознаваем дори под изброяването на необходимите за пътуването жито, вино от Херес и катран. Интересното е, че снимките на клипа съвпадат с карантината и при представянето му Дорантес признава, че е имало доста грешки в процеса на изработка, докато се стигне финалната лекота, която наблюдаваме с удоволствие. Не липсват и дълбоките корени на фламенкото, но новаторството на Дорантес е достойно продължение на това на чичо му, единият от тримата певци на фламенко-революцията, заедно с Моренте и Камарон. Но най-важното, което изтъква Дорантес – това е паралелизмът с днешния ден, когато пътуването към неизвестното е сходно с това на Магелан.
