„Или ще заобичаш тази идея, или ще я намразиш“
са думите на режисьора Ноа Баумбах към актрисата Скарлет Йохансон, след като чува нейната изповед и споделяйки ѝ идеята си за новия си филм. Когато двамата се срещат през 2016-а на този съдбовен обяд, и двамата не знаят колко емоционалност ще предизвикат един в друг и каква житейска предопределеност ще открият в тази среща. Защото предложението, което Ноа ще направи, е в съдбовен за Скарлет момент. Тя почти вижда в това кармичното подреждане на планети, които ѝ дават знак: тази роля е за теб, вземи я.
В края на 2016-а Скарлет Йохансон е в емоционално противоречивата хватка на втория си развод. Посвещението ѝ в институцията на брака за пореден път я е довело да положение, в което да не знае какво и как се е объркало, правилно или неправилно е това решение. Положение, в което цял свят не би си представил, че тази обожествявана от много фенове жена, ще се намира. И то за втори път. Обявявана за „най-секси жива жена“ два пъти, „най-високо платената актриса в света“ и още безброй призове, доказващи нейното незаменимо присъствие като жена и актриса, тя все пак е просто човек, който бива изоставян, който изоставя и който страда като всеки друг.
И сега, в края на 2016-а, на този съдбовен обяд, пред нея стои режисьор, който без да знае ситуацията ѝ, ще ѝ предложи една предопределена роля. Ноа Баумбах е развълнуван, защото идеята му за филм, разказващ за един опустошителен развод е лична за него, бидейки дете на разведени родители. И въпреки че отрича това да е напълно биографичен филм, в него прозират емоции и събития и от неговия собствен развод. Болката от изгубените чувства, болката от това, че любовта все още е може би някъде там, но не я откриваш; опустошителните разговори, грозните скандали, алчните, озверели адвокати и непосилните, тъжни мисли, че всичко е можело да бъде по друг начин. Всичко това се върти в главата на режисьора, създавайки и заплитайки нишката за новия му филмов проект „Брачна история“. Всичко това той с нетърпение очаква да разкаже на Скарлет, която не е виждал от години, и която иска да развълнува със сценария си. Е, не знае колко наистина ще я развълнува.
Тя връхлита на мястото на срещата. Закъсняла е. Поръчва си чаша бяло вино и буквално започва да разказва за ситуацията, в която се намира. Като на приятел. След като изслушва изповедта ѝ, обядът придобива неловка нотка за Ноа. Следва притеснението да ѝ сподели своята идея… Прекалено иронично е. Прекалено неудобно, но и някак предопределено. Затова той подхожда по-скоро шеговито.
„Ами смешно е, че говориш за това… Е, в такъв случай или много ще искаш да участваш в проекта, или въобще няма да искаш да го видиш.“
За Скарлет обаче това са звездите, говорещи ѝ, че това може би е начинът да преработи чувствата си и да ги трансформира в тази роля, която впоследствие ще бъде нейното пречистващо изживяване. Актьорството за пореден път доказва своята терапевтична сила в преобразуването на емоции, които, излети чрез персонаж, извеждат актьора на повърхността, на старта на един нов живот.
https://www.youtube.com/watch?v=FnesrKOlV4g
Скарлет не се посвещава веднага на идеята да изиграе развеждащата се във филма Никол. Тя има нужда да помисли дали това ще е добре за нея. Първо трябва да се справи с крайните първични чувства, които бушуват в началото на една раздяла, за да може напълно да присъства в процеса на създаване на образа, а не да бъде в емоционален „облак“. След окончателното ѝ „да“, сценарият е дописан специално за нея.
И в крайна сметка тя успява да изгради образа на Никол толкова достоверно, че има моменти от филма, в които забравяме, че това е филм. Чувството е, че сме близо до тези хора, вървим рамо до рамо с тях и просто наблюдаваме развитието на ситуацията, техните емоции – толкова искрени и неподправени, че ние им вярваме напълно. Може би за това допринася донякъде театралния начин на заснемане и дългите сцени, фокусирани върху един персонаж. Защото режисьорът Ноа наистина разчита на своите актьори – редом до Скарлет е Адам Драйвър – които буквално отнемат ролята на ситуацията като главно действащо лице. Двамата са толкова искрено завладяващи, че повечето дебати и критики сякаш не са толкова относно самия филм, а за това на коя страна сте. На тази на Скарлет или на Адам?
„Личната ситуация, в която се намираше Скарлет, не беше причина да не направи филма, беше причина да го направи.“
Думите на Ноа Баумбах се оказват истина. Вселената. Съдба. Ирония. Случайност. Вие изберете. Каквото и да е било, вече няма значение, защото Скарлет Йохансон ни даде може би най-трудната си и искрена роля, а тя самата си даде пречистващо ново начало, а може би и първия си Оскар.
