Кинофестивалът в Кан тече с пълна сила. И ако приемем, че връчването на „Оскар“ е повод да се съберат всички холивудски звезди, то в Кан независимото кино се чувства в свои води. Вероятно това е и една от причините това значимо събитие да бъде открито с филма „Мъртвите не умират“ (The Dead Don’t Die) на Джим Джармуш.
Няма да е пресилено ако кажем, че Джармуш е една от иконите на индипендънт вълната. Той не залага на скъп кастинг и мащабни визуални ефекти. При него историята е водеща, а историите на Джармуш са колкото обикновени, толкова и магически.
Роден в Акрън, щата Охайо, на 22 януари 1953 г. , в семейство на унгарски емигранти, Джим от малък се увлича по киното. Едва седемнадесетгодишен тръгва за Ню Йорк, където е приет в местната филмова академия. Съдбата му се усмихва когато той става асистент на Вим Вендерс и Никълъс Рей.
Режисьорската му кариера започва стремглаво. Вторият му филм “Stranger Than Paradise” (1984) му донася наградата „Златна камера“ за дебют на кинофестивала в Кан. Следват класики като “Mystery Train” (1989), “Dead Man” (1995), “Ghost Dog: The Way of the Samurai” (1999), “Coffee and Cigarettes” (2003), “Broken Flowers” (2005).
И ето че сега – 35 години след първата си поява на този световен кинофорум, Джармуш отново атакува „Златната палма“. Това „упражнение“ за него не е ново, правил го е вече с 11 филма. Дали сега ще успее, единствено журито ще реши. Пряка негова конкуренция ще бъде не кой да е, а самият Тарантино с филма си “Once Upon a Time in Hollywood”. Така социалната сатира и гротеска на Куентин ще се сблъска с вампирския трилър на Джим.
Като отворихме темата за вампирите в съвременното кино, точно Тарантино е един от виновниците за тяхното връщане на бял кон. Още през 1996 г. той беше сценарист на странното кино-творение “From Dusk Till Dawn”, където вампири пръскаха кръв на всяка минута.
Вампирската тема се оказа интересна и на зрелия вече Джармуш. Първо опита с “Only Lovers Left Alive” (2013), а сега включи тежката вампирска артилерия създавайки “The Dead Don’t Die”. Звездният състав на филма показва за пореден път, че гуруто на независимите режисьори предпочита да заложи на изпитани актьори, познати ни от други негови продукции.
Сред обичайните заподозрени са Бил Мъри, Адам Драйвър, Стив Бушеми, Тилда Суинтън, Дани Глоувър, Селена Гомес, както и легенди от музикалната сцена в лицето на Том Уейтс и Иги Поп. Кралят на пънка – Иги, в ролята на вампир – защо не, само в това не се беше преобразявал. Историята в новото вампирско творение на Джармуш ни пренася в малкото градче Сентървил. В един момент труповете в гробището се събуждат и плъзват навсякъде, заплашвайки живота на мирното население.
В такива ситуации няма как да не се намесят органите на реда. Адам Драйвър се справя отлично влизайки в образа на леко глуповат и наивен полицай. Компания в униформа му прави винаги блестящият Бил Мъри. На Тилда Суинтън пък е поверена ролята на непредвидима в реакциите си погребална агентка.
Всичко написано до тук звучи доста шантаво, но за експериментатор като Джармуш това си е съвсем в реда на нещата. Понесем ли този вампирски филм, има шанса да дочакаме от него и лента, в която няма толкова кръв и убийства. Дали обаче комисията в Кан ще е на вампирска вълна – съвсем скоро ще разберем това.
Фотографии: festival-cannes.com
