Ако ви попитат за общото между Чърчил, Стивън Хоукинг, Фреди Меркюри и Папа Франсиско, едва ли ще ви е лесно. Освен ако не си падате по биографичните филми. Сценарият на посветените на горните личности филми е на един и същ автор – Антъни Маккартън. Новозеландският писател, драматург и сценарист е носител на множество литературни награди, а два от филмите му имат „Оскар“ за най-добра мъжка роля (Чърчил и Фреди). Или както Гарет Пауъл в книгата си „За писането“ много добре обосновава мястото на изкуството в историята: „изкуството не трябва да се спира от исторически съображения – самото то е история“.
Докато гледаш „Двамата Папи“ не можеш да се отърсиш от хумора, бликащ буквално в най-абсурдните моменти. Хумор, извеждан от съпровождащата бъдещия Папа Бенедикт мелодия на „АВВА“. Преди началото на Конклава го виждаме да си тананика в тоалетната „Кралицата на дансинга“, подчертана по време на самото гласуване от версията на Кралската филхармония. (Ако сте ги пропуснали с изпълненията им на поп и рок-хитове като част от единия ни Коледен плейлист, винаги можете да ги чуете тук.) И това е само началото.
При срещата му в папската резиденция „Гандолфо“ с бъдещия папа и тогавашен кардинал на Аржентина, става дума, че любителят на музиката Бенедикт е записал коледен албум (начело в поп-чарта от края на 2009, б.а.) в студиото на „Бийтълс“, но не помни как се казва то. Бъдещият папа Франсиско му подсказва – „Аби Роуд“, на което Бенедикт отвръща – „Не, не беше път към абатство“. Освен това Бенедикт не е и чувал за „Елинър Ригби“ – песента за самотата и смъртта. Другата песен на „Бийтълс“ е версия на „Blackbird“. Едва ли е случайност изборът на познатия от стрийм „Дуенде“ бразилски пианист Андре Мемари, сънародник на режисьора на филма. След нея се чува за момент и вокалът на Боби Макферин, който незнайно защо Сони не включва в официалния си плейлист.
Още две комични ситуации са маркирани от знакови парчета – оставен сам под папския хеликоптер, Кардиналът на Аржентина крачи под звуците на любимата на Нетфликс през тази година „Бела Чао“, за която вече стана дума в плейлиста ни за втория живот на песните. Не по-малко забавен е финалът на по пица и бира – създадената по времето на „Хитлерюгенд“ оранжада този път не присъства в сцената – все пак домакин вече е Папа Франсиско. След победния гол на Германия срещу Аржентина двамата Папи се прегръщат на фона на най-популярната испаноезична песен, за която тук неведнъж е ставало дума: „Целувай ме много“. Или както сценаристът казва в интервюто си за „Скрийндейли“ от 23.12.2019: „Смехът е толкова важен, колкото и сълзата – ако оставиш хумора, реализмът изчезва“.
Другите заети парчета освен оригинално написаната за филма музика на Брайс Деснър, все пак дават и място за сериозност, и защо не – за сълза. Няма как да не заявим отявлени симпатии към избрания аржентински съпровод на бандонеона на гостувалия на „Джаzz+“ Дино Салуци, включително и откъси от програмата му тук с Аня Лехнер. И не на последно място – ключовата за душевния прелом при Архиепископа на Кордоба, бъдещ кардинал и Папа – „Nobody Knows The Trouble I’ve Seen“ в соло китарна версия (Грант Грийн). Рюичи Сакамото и Телониъс Монк са останалите перли в музикалната корона на поредния филм на Маккартън. След двете му дълги срещи във Флорида с Бари Гиб – единствен останал жив от братята от „Бий Джийс“ – остава да чакаме поредния му „биопик“ с продуцент Стивън Спилбърг. Както се досещате, той ще е за бандата, чиято основна тема към музикалния филм „Мелъди“ по тяхно признание е била вдъхновена от… може би любимата и на Папа Франсиско „Елинър Ригби“.
Затова и плейлистът започва с използваната във филма за Хоукинг версия на „Синематик Оркестра“, за да завърши с „Мелъди феър“ на „Бий Джийс“.
