Модна прищявка, ексцентричност, лъщящи корици – всичко това е част от атрибутите, с които всяко едно поколение от времето на Елвис насам е свикнало. Липсата им за едни е крах на мечтите, за други – край на света, за трети – крещяща необходимост. Какво би била Мадона без корсета си? Бауи в средата на 70-те прави в парчето си „Мода“ алюзия между военнизираните части и модните движения („наляяво-надяясно“). Десетина години по-късно „Дюран Дюран“ задълбават темата за модните икони („Момичетата от филмите“) със скандален клип:
Модата в музиката е тясно свързана с модата в дрехите. „Дайър Стрейтс“ дават своя принос, възпявайки култовия лондонски пазар за дрехи в северната част на Портобело. Преди тях, „Кинкс“ разказват в „Dedicated follower of Fashion“ за „Карнаби стрийт“. Тя става улица на модата в „суингиращите ’60“ не на последно място, благодарение на съответната музика. Доста далеч от времето на Колтрейн и „I’m old fashioned“.
Има случаи, в които се набляга на символичното значение на облеклото. Ето два примера. „Испания, бяла риза на моята надежда“, написана от Виктор Мануел за любимата Ана Белен е повече от химн на промените след епохата на Франко. „Понякога майка, почти винаги мащеха“ – така определя Испания „Ел кантаутор“, осенен за метафората от предишна поема на един баски поет („Испания, чиста риза на моята надежда и жива реч“). В следващия клип гледаме откъси от „Мис Сараево“, събрало U2 с Лучано Павароти в едноименния им хит, посветен на този опит в окупирания град да има нещо нормално:
Играта на думи също е любимо занимание, особено за автори с чувство за хумор, като Борис Виан. В неговата изпята история за водопроводчика, който помага на съседа си зъболекар във ваденето на зъби, блуз-формата се нарича „Блузата“ (както е на френски израза за бяла мантия) на зъбаря. Съдба! Не всеки може да срещне Мерилин Монро.
Защо точно Мерилин ли? И тя, и Раби-Абу Халил са минималисти. На нея вместо нощница ѝ стига капка „Шанел 5“, на него – заглавие като „Best if you dressed less“. Други, като Росалия правят според разбиранията си (и най-вече тези на издателите ѝ) „Aute couture”. Запитан дали си пази старите дрехи, преди десет години Сър Пол Маккартни записва песента “Vintage clothes”, която започва с „не живейте в миналото“. Йес, Сър!
