Спектакълът „Космически пътешественици“ на фестивала Д‘Жаз в Невер, за който вече сме разказвали (и показвали) накратко в предишен плейлист, предизвика доста разгорещена дискусия от страна на зрител, заподозрял официална пропаганда на правителствени космически програми. Ако не беше открил чувството за хумор, с което Клодия репликирашe на Хрушчов, Кенеди, Дьо Гол и компания, може би щеше да има право. Но така е, когато се реагира първосигнално. Лично за мен удоволствието бе от коментара на писателя Жерар Мордия „Да пожелаеш Луната“, където става въпрос не толкова за космическото пространство, колкото за пространствата на мисълта, изразени типографски – от интервала между думите, през междулинието (и присъщото „да можеш да четеш между редовете“) до (частично) бялата страница в книгите. В много езици терминът е един и същ, а как се отразява в музиката, ще усетим в плейлистата.
Пространствено-времевото отношение е особено осезаемо в испанския, където един от най-красивите текстове на кубинската нуева трова говори за „краткото пространство, когато те няма“ („El breve espacio que no estas“). Преценете сами: „Ароматите ѝ запълват самотата ми/в леглото силуетът ѝ рисува обещания/за краткото пространство (време), когато я няма“. Френският е не по-малко поетичен в изказа „Ела ме прочети между редовете“.
Франк Синатра, Нийл Йънг и Ван Морисън също претендират, че четат между редовете, но безспорната майсторка, която може да го прави без да бъде експлицитна, е Шърли Хорн. Никога няма да забравя, когато я попитах за участието на Майлз Дейвис в “You Don’t Forget Me”, парчето, отбелязващо триумфалното ѝ завръщане на голямата сцена след 30-годишно прекъсване, как ме погледна, вдигна флейтата шампанско за наздравица и само отрони – „това е много специална история“.
Това е моментът, в който разбираме мястото на пространството и тишината в музиката. Както „любовта е красива, когато мечтите се сбъдват“ с хармониката на Тутс Тилеманс с многоточие вместо финал…
