Космическото начало на 2019 е без аналог – едновременно бе осъществено първото кацане на обратната страна на Луната и бе достигнато най-отдалеченото тяло в Слънчевата система, спътникът на Нептун, открит в 2014 и кръстен Ultima Thulé.
Едни от първите джазмени, преработили в своя идиом класиката на Пинк Флойд The Dark Side Of The Moon са италианската пианистка Рита Маркотули и френско-виетнамският китарист Нюен Ли.
В наш разговор, Нюен ми е признавал, че идеята му да запише своя версия е след като гостува във формацията на Маркотули при турнето на нейната версия. Както вече сме отбелязвали, на премиерата в парижкия Ню морнинг, тромбонната партия в Us and Them е на Жорко Корназов.
В плейлиста включвам и предхождащия го като сайдмен – в случая на Маркотули английски саксофонист Анди Шепърд.
Преди години, полетът на сондата „Розета“ до кометата Чури вдъхнови Вангелис за едноименната му композиция като част от по-голям проект. Всъщност, това е вторият конкретно свързан с космическа мисия албум на Вангелис, като в плейлистата сме включили и части от първия, Albedo 0.39 (1976), в който за пръв път в творчеството му навлизат джаз и блус обертонове. (Албедо е рефлекторната повърхност на всяка планета – ако идеалната е 100, тази на Земята е 39% – 0,39).
Спускаемият апарат на „Розета“ – „Филе“, заедно с кораба-майка е част от друг джаз-проект, подкрепен от европейската космическа агенция – „Космически пътешественици“ на Дидие Пти с вокала на Клодия Солал, който лично за мен има само информативна стойност.
Предполагаема информативна е и стойността на Златната плоча на Вояджър, която също сме ви представяли тук. В нея джазът е представен от Луи Армстронг, а редом с него, уърлд-музиката звучи изпята от Валя Балканска.
Ако се върнем към „спейс“-теми, разработени от джазмени, не можем да пропуснем класиката на Бауи Space Oddity с тромпета на Тил Брьонер и хита на Елтън Джон Rocket man с Гил Голдщайн и Стийв Суоуъл. Разбира се, най-голям е изборът на джаз-версии на класиката на Бийтълс – като започнем от по детски чистото пиано на Андре Мемари и босата на Роберто Менескал (най-хубавите при нас, неналични в спотифай са на Тониньо Орта и Уакти). Интересно е щрайх-началото при Родриго Сантос, но своеобразен връх си остава китарата на Бил Фризел.
Финалът е с обещаните в началото полети до Луната (с хамънда на Джоуей ди Франческо, или изпети на португалски от Ана Карам), лунни серенади и лунни реки – една от целите на китайската мисия е да се провери дали на Луната може да се отглеждат домати.
Парчета, които винаги ни е приятно да включваме в безкрайните като джаза и Вселената плейлисти. Защото както пее Елиадес – ще се връщаме на Земята само като сме в отпуска.
