Златната плоча на Вояджър

25/10/2017

Share

×

 

 

Музиката и космосът са свързани много повече, отколкото ни се струва. И тук не става дума само за класики от джаза, канцонетата и какво ли не, свързани с луна и звезди. Или за приятеля ни, виолончелистът Дидие Пети и импровизациите му в трио, породени от кацането на сондата „Филе“ на кометата Чури наскоро. Нито дори за появата на спейс-рока или намерението на Жан-Мишел Жар да запише на живо звука на саксофон от борда на совалката „Челинджър“ с неземните звуци от студиото му на Земята. Както си спомняме, катастрофата на совалката е в основата на албума му Rendez-vous за тази неосъществена среща.

 

 

Преди 40 години ученият Карл Сейгън събира звуци от Земята като част от предстоящите мисии „Вояджър“ 1 и 2. Заради т.нар. „отворен прозорец“, позволяващ веднъж на хиляди години възможност за изпращане на космически апарати на свръхдалечни разстояния, изстрелването им не може да се отлага за след 1977. Технологиите по онова време не са дигитални и идеята му да качи на плоча както звуци от Земята, така и снимки, си е направо революционна.

 

Малък екип подбира природните звуци, последващи приветствието на тогавашния Генерален секретар на ООН, Курт Валдхайм и поздравите на 55 древни и съвременни езика.

 

След това всичко е музика. Три произведения на Бах, две на Бетховен, по едно на Моцарт и Стравински, два блуза – на Луи Армстронг и Блайнд Уили Джонсън плюс „Джони Би Гуд“ на Чък Бери. Останалото е традиционна музика от цял свят – шест пиеси от Азия, пет от Северна и Южна Америка, по две от Африка,  Австралия и Океания и само една от Европа – „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска. В плочата тя следва Петата симфония на Бетховен.

 

 

Идеята на Сейгън е била да се включи и Here Comes the Sun на Бийтълс, но нито EMI са били въодушевени да отстъпят правата, нито останалите членове на комитета по подборката на музиката, в който е имало само един професионален музикален критик от сп. „Билборд“. За тях и Чък Бери е бил „много младежки“ и само благодарение на реакцията на Сейгън, че на Земята има много младежи, е останал в селекцията. В една от хумористичните заигравки с плочата година по-късно уж намерилите я извънземни пратили на Земята искането си за още Чък Бери.

 

НАСА качва съдържанието на плочата в „Саундклауд“ през 2015 г., а кикстартерна кампания събра средства за издаването на диск по повод 40-а годишнина от старта на „Вояджър“. И двете сонди вече са напуснали пределите на Слънчевата система, но още не са навлезли в т.н. междузвездно пространство, където не стига слънчевият вятър.

 

 

Вероятността някой да намери и да чуе плочата не е по-голяма от тази Земята да я надживее. Именно в това е и нейната сила, която я отличава от всички останали „капсули на времето“ и писма в бутилки, които все някога стигат до някого.

от

публикувано на: 25/10/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: