Старата Царска гара в село Казичене все още съществува, но бъдещата ѝ съдбата е неясна. Строежът на гарата започва между 1906 – 1911 г. и съвпада със закупуването на чифлика „Чардаклия“ от цар Фердинанд и изграждането на двореца „Врана“.
Първоначално е построена централната част на гарата в типичен виенски стил, а впоследствие е разширена с два салона. След като царското семейство напуска България завинаги, гарата е иззета в полза на народа, като последните нотариални документи сочат, че на 17 ноември 1981 г. е зачислена към Районен народен съвет „Девети септември“, който попада в днешните очертания на община Панчарево.
Каква е съдбата на тази сграда, закодирала частица от българската история в стените си?
Антон Владимиров, доскорошният кмет на село Казичене, разказва, че просто една щастлива случайност спасява гарата да не бъде разрушена.
„През 2008 г., Национална компания железопътна инфраструктура искаха да я съборят без да уведомят никой. Една сутрин, отивайки на работа, видях строителна бригада да обикаля около сградата. Спрях да ги попитам, какво ще правят – да не би да са започнали ремонт, а те отговориха, че ще я събарят… Няма да стане, помислих си! И я регистрирах като паметник на културата“.
На пътя на гарата е предвидено да преминава скоростно жп трасе София-Пловдив-Свиленград, част от международен транспортен коридор. През годините Антон настоява Царската гара да бъде включена в общия меморандум за европейски средства по проекта за изграждане на трасето. За съжаление, това не се случва.
Отречена и обречена, но чакаща с надежда деня, в който всички ще си спомним за нея, Царската гара остава с неясно бъдеще. Здравко Йончев ни разказва за духа на гарата, който тлее под олющената мазилка, готов да пламне с пълна сила подобно на огъня горял в двете кахлени печки, отдавна откраднати от централното фоайе на гарата.
„Гарата трябва да има живот в съвременния свят. Не може да бъде просто паметник, който да си седи без да е част от нашите ценности… Ако е паметник на културното наследство, то каква памет пренася? Ако стремежът ни е да напомня за загиналата, изгубена и забравена България преди комунизма и гарата символизира това време с разпадането и цялата си разруха… да, може би, това е добър начин да разкажем на поколенията за онова минало време“.
