Антонио Форчоне е сред най-тачените китаристи, гостували в България. За разлика от световноизвестните Пат Матини, Ал ди Меола, Пако де Лусия и Джон Маклафлин, радвали ни спорадично, неговата връзка с България не е част от поредно турне или промоция на проект. Първите му идвания преди повече от десет години бяха последвани от концерти с „африканското“ му трио (всъщност, тогава за пръв път в София се видя и слуша на живо кора) и участието му като съосновател на получилия „Грами“ проект на Арканхел с „Еструна“. Концертът започва с парчето, което той изпълняваше заедно с Арканхел, Йелси Ередия и „Лалетата“ на проф. Георги Петков – Алхамбра.
Затова интересът към световната премиера на дуото му с турския фретлес китарист Дженк Ердоган не съвсем неочаквано препълни София лайв клуб, където Бинар имаше привилегията да снима концерта. В програмата присъстваха по две соло пиеси от всеки от артистите (по една във всяка част), няколко дуета и така очакваните съвместни импровизации, развивани около някоя идея на единия, поемана и преосмисляна от другия. Неведнъж в обръщението си към ненаситната публика споделяха историите, съпътстващи дадения избор. Тогава и новопосветените в „стила Форчоне“ си даваха сметка за универсалното му музикално значение в контекста на колаборациите с Чарли Хейдън, Трилок Гурту или Егберто Гисмонти. Дженк, както се видя, с нищо не му оставаше длъжен – и като присъствие, и като музициране.
Какво ще следва подобна първа среща? Част от отговорите на този въпрос, както и кредото на музикантите – разказвачи на живи приказки очаквайте в Бинар Лайв. В трето студио на БНР, малко след събуждането си на сутринта след концерта, две китари говорят ексклузивно за Бинар.
