В месеца на Хелоуин говорим за хорър игрите, които ни карат да проверяваме дали има някой зад нас в стаята докато играем. За ужасяващия саунд дизайн и графиките, заради които настръхваме, чуйте повече в подкаста от предаването BETAgames:
Outlast (2013) – Тази игра силно разчита на своите стряскащи моменти, но пък не можем да отречем колко са ефективни. И тъй като Outlast ги използват майсторски в тандем със страховит саунд-дизайн, изживяването на тази игра е нещо, което ще помните дълго време. Още повече допринася за атмосферата това, че играчът не разчита на нищо друго, освен на своята преносима камера, което е стресиращо изпитание как най-добре да спестиш от батериите си и те кара да останеш трезвомислещ във враждебна среда. Без оръжия и начин да се пребориш, играта те принуждава да бягаш и да се криеш, като в замяна ти предлага смразяващи моменти, в които усещаш сърцето си в краката. [Играта се развива около журналиста Miles Upshur, който решава да разследва психиатрична болница, намираща се много дълбоко в планината.
P.T. (2014) – Може би един от най-известните дизайнери на видео игри – Хидео Коджима, през 2014 г без предупреждение пуска безплатно на пазара тийзъра за играта Silent Hill, който се казва P.T. (Playable Teaser). За жалост по-късно разбрахме, че е отменена (което означава, че вече няма как да играеш P.T.), но въпреки това, успяхме да се „насладим“ на тази изпълнена със загадки и ужасяващи гледки игра. В преобладаващия страх и мистерия, които те карат да внимаваш на всяка крачка, тази игра се развива просто в един Г-образен коридор, през който минаваш, стигаш до вратата в другия край, отваряш я и там отново е същият коридор, но сякаш леко променен. Чувстваш се сякаш някой те наблюдава, сякаш някой диша във врата ти, чуваш плачеща жена, която по-късно виждаш, че стои до прозореца и иска да те убие… Ще се изненадаш колко страшен може да бъде един коридор, през който минаваш отново, и отново, и отново…
Amnesia: The Dark Descent (2010) – Тази игра е на почти 10 години и все още можеш да различиш усилията, които са положили developer-ите, за да може триковете, с които те плашат да не стоят евтини и неефективни. Изграждат истинско напрежение чрез използването на звук и атмосфера и се възползват от него с ужасяваща ефективност. А това че има система, която възпира играчите да се взират в обезобразените чудовища (следователно и няма как да ги убиеш толкова лесно), прави всяка среща с тях неприятна и загадъчна. С напредването на играта пъзелите, които можеш да решиш на спокойствие стават все по-малко, историята се разплита към все по-смущаващ край, а цялостното преживяване може да се опише като един взискателен кошмар. [Става въпрос за човек на име Daniel, който разследва един тъмен и проклинат замък, докато се опитва да стои здраво стъпил на земята.]
Doki-Doki Literature Club (2017) – Погледната повърхностно, няма нищо необичайно в тази игра – един сладникав симулатор за запознанства, с 4 момичета, нарисувани в японски стил, които основават Клуб по литература „Doki-Doki“. Според това на коя ще обърнеш най-голямо внимание „звездите се подреждат“, за да се превърне тя в твоята любима. Но ако обърнеш маааалко повече внимание веднага ще разбереш, че тази игра не е забавния, безгрижен визуален роман, за който се представя. Още с началните надписи те предупреждава, че не е подходяща за деца и хора, които лесно се смущават. Всичко се изкривява, когато Сайори – твоята приятелка от детството, се поддава на своята депресия и се самоубива, след което играта се рестартира и Сайори е изтрита от нея. Ти започваш да играеш отначало, но целият свят започва да се руши, в следствие на това, че се опитва да продължи играта без присъствието на твоята приятелка. По-късно разбираш, че Моника (която е председателката на клуба) режисира всичко това, като дори се бърка във файловете на компютъра ти! И всичко това е на цената на един отчаян опит да те накара ти, играчът, да се влюбиш в нея. И когато нищо не проработва, тя изтрива всички файлове, оставяйки само себе си.
Simulacra (2017) – Това е един завладяващ трилър, използващ интерфейса на мобилен телефон. Подобно на всеки телефон, имаш съобщения, имейли, галерия, всичко, от което имаш нужда, за да разкриеш мистерията около Ана – телефона, който намираш е неин. В него виждаш отчаян зов за помощ, под формата на видео съобщение. Разговаряш с нейните приятели, но те нямат представа къде е тя и цялата информация, до която имаш достъп се предлага на фрагменти. От теб зависи да свържеш пъзела. Тази игра е много манипулативна, карайки те да решаваш съдбата на двама души, които са под влиянието на Simulacra. А Simulacra е системата в телефона ти, която те поглъща и те пренася в хипер-реалистично пространство, където те измъчва цял живот и ти се превръщаш в неин „червей“ (както тя нарича жертвите си).
Imscared – може да се обобщи с две думи – пикселиран кошмар. Интересен факт за нея е, че е създадена с Game Maker, FL Studio, and MS Paint – програми, които всеки е чувал. Всъщност играта има доста сложен сюжет, който е объркващ за аудиторията. Подобно на Doki-doki, в тази игра главният злодей се нарича WhiteFace (който е едно доста страшно пикселирано лице), което те преследва, плаши, а ако те хване, ти „инфектира“ компютъра и си играе игрички с теб – разбърква ти файловете, сменя датите, показва ти син екран, слага лицето си за фон на десктопа си, ужасяващо е. Дори за пикселирана игра, атмосферата, която те завладява, докато играеш е невероятна, а напрежението е непрестанно.
Който се чувства достатъчно смел, нека да пробва да играе сам в тъмното някое от предложенията ни днес и да ни сподели дали е успял да не провери нито веднъж дали няма някой зад него. Гарантираме, че такъв човек няма.
Автори: Рафаела Косева§Александра Илиева/Радио София
