Хитано, джипси, мануш – джаз, фламенко, фюжън: наименованията на циганските мотиви в световната музика са безчет. Конотациите обикновено са слънчеви, радостни и дори в тъжните истории има необозрима хубост. Лист, Бизе, Йохан Щраус само прокарват пътеки, по които поемат гении като Джанго Рейн(х)ар(д) или Камарон де ла Исла. Не очаквайте в подборката ни карикатури като „Джипси Кингс“ или Горан Брегович – за сметка на тях ще преоткривате Симфоничния оркестър на БНР и Теодосий Спасов като специални гости в проекта на Юг де Курсон с пианото на Дорантес.
Някои, но далеч не всички, автори и изпълнители имат циганска кръв, други са привлечени от волните странствания или неотразимата красота. Международните проекти са не по-малко новаторски от появилите се стилове като “rumba gitana” или колаборациите със звезди от ранга на Монсерат Кабайе.
Слушaли сте премиерно и “Gypsy Cuban Project” и сте гледали на софийска сцена, също така премиерно “Free Flamenco Trio”. „Карандила“ откриха втория „Джаzz+” фестивал от платформата на ретро-трамвая с „Лято“ на Гершуин:
Самбата на Душко Гойкович следва “Gypsy Woman” на Сантана с „Айсли Брадърс“ и е продължена от проекта Белонога с гостуването на Хаиг Язгджан. Пако де Лусия и Томатито по подразбиране са част от плейлиста. Но там имат заслужено място и може би позабравените Никола ди Бари и Хосе Фелисиано.
Дори „фалшиви“ в текста на Серат или превърнати в такива от афроамериканци, както решава Диего ел Сигала, “Indio-Gitanos” а ла Херардо Нуньес не намират покой от Андалусия до Аржентина (“Pino Europeo”). Какъв по-добър отговор на ненавистта по техен адрес от истинската им музика? Не че чалгата не е състояние на духа на тези, които ги мразят…
