На 29 април – Велики понеделник, се навършват 120 години от рождението на един от джазмените на всички времена, Едуард „Дюк“ Елингтън. В последните години на творческия си път, Дюк пише и дирижира три концерта със сакрална насоченост. Първият е изпълнен в 1965 в новооткрита църква в Сан Франциско и му е бил поръчан още в 1962 от преподобния Джон Яриън. Концертът е може би най-близък до шоу-програмите на биг-бенда на Дюк.
Смесица от нови и стари композиции, той е и най-високо оцененият от критиката. През януари 1968 в катедралата Сейнт Джон в Ню Йорк е премиерата на втория, изцяло с нов материал, сред който е и сюитата за свободата. Последният е лебедовата песен на Дюк, с премиера в Уестминстърското абатство в Лондон. В него се долавя предусещания от Дюк край и разбирането, че бог е трибуквеното изражение на любовта. Въпреки това, диск със записа се появява чак в честванията на едновековния юбилей на артиста, което само по себе си е показателно за художествените и най-вече комерсиалните достойнства на концерта.
В горното видео е включена само една композиция от последния концерт, а останалите са по равно от първите два. Биг-бендът е в добра форма, без да е нещо изключително, каквато е и музиката. Хоралът и соло-вокалистката се вписват безпроблемно в цялото. Или както се казва в подобни случаи – „Божието – Богу, кесариевото – кесарю“, а джазовото е свободно да си отиде, където си пожелае. Неслучайно музикантите рецитират думата „свобода“ на различни езици.
