Какво става с джаза?
Изследванията на Nielsen за 2014 му отреждат последно място с 0,7% пазарен дял в САЩ. Още преди 10 години Стюърт Никълсън чертае подобно мрачно бъдеще за родината на джаза в книгата си Is Jazz dead? Един от възможните отговори е в подзаглавието му Or has it moved to a new address. Джаzz+ обикаля из възможните нови джаз-дестинации и се опитва да представя необятните им проявления.
Респектът ни към класиците е изражение и на почитта към учителите в джаз-журналистиката. Към имената на двамата преселени на небесния сешън мои „духовни бащи“ – Уилис Коноувър и Данчо Рупчев с тъга добавям и испанския си колега Сифу. Документалният филм за 70-годишнината на Дюк и посветеният му концерт в Белия дом са дело на Коноувър. В подкаста включвам пиеси от издадения след това албум на Blue Note. Страницата на суинга може да се смята за прочетена именно тогава, преди 45 години.
Ремиксите и електро-суингът отварят нова, но тя вече е част от главата за плюсовете около джаза. Или както се казва в последното парче на плейлиста – Things Ain’t What They Used to Be.
