През последните години се създават български филми, които спокойно могат да конкурират световните кино-образци. Не става въпрос за мащабни продукции с множество специални ефекти и бюджет от няколко милиона евро. Голямото порастване на родното кино дойде от това, че започна да разказва човешки истории. Прави го по най-обикновен и ненатрапчив начин. Поредната приятна изненада за мен се нарича „Снимка с Юки“.
Едва ли има съвременен български филм, който така задълбочено да разглежда голямата тема за вината. Режисьорският дебют на Лъчезар Аврамов имаше премиерна прожекция по време на 23-ия „София Филм Фест“. Филмът е базиран на едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На Изток от Запада“. Текстът претърпява адаптация от сценариста Димитър Стоянович, който подава ръка на Лъчезар в този кино-проект. Както и двамата споделят – филмът започва там, където разказът свършва. Заснемането му също не върви гладко, но според създателите му не липсват и весели моменти. Целият екип, заедно с оператора Торстен Липщок, прекарва 26 дни в селата Леси Дрен и Вакарел. Резултатът от усилията им е впечатляващ.
Накратко историята: Георги (Руши Видинлиев) и японската му приятелката му Юки (Кики Сугино) живеят в Канада. След много опити да имат дете те предприемат ин-витро процедури в България. За по-голямо спокойствие на Юки, Георги решава да я заведе в родовата си къща на село. И тук идва големият културен сблъсък с местните хора, които наричат Георги – американец, а Юки – китайка. В селото са останали предимно ромски семейства и възрастни хора. Японката много бързо разбира от съпруга си, че „тези роми не са като онези във филмите“. Въпреки това, любопитството й я кара непрестанно да ги снима със своя моментен фотоапарат „Полароид“. Дните за двамата текат на пръв поглед безметежно, докато Георги и Юки не стават участници в нелеп пътен инцидент. Загива ромско дете.
За да ви е интересно – спирам до тук с разказа. Само ще допълня, че след трагедията започват обрати, в които главна роля играят бащата на детето (в ролята влиза световният шампион по бокс – Серафим Тодоров) и следователят майор Антонов (носителят на „Оскар“ за „Зелената книга“ Димитър Маринов).
Освен човешката история, вникваща в много личностни и социални проблеми, филмът „Снимка с Юки“ има още едно голямо достойнство – добрият кастинг. Руши Видинлиев дава всичко от себе си в актьорски план и ако някой досега е мислил за него единствено като за поп певец, след този филм сериозно ще си промени мнението. Самият Руши сподели в социалните мрежи: „Това беше най-трудната продукция, в която съм играл, но се надявам да стане хубав разказ“. От друга страна Кики Сугино се превъплъщава много органично в своята роля въпреки, че за японската актриса това е първият й филм, в който тя говори на английски език. Макар и кратка, появата на Димитър Маринов издава световната му класа.
Най-голямо впечатление обаче ми направи присъствието и играта на Серафим Тодоров. Той изнася на гърба си една от най-важните и драматични роли във филма. Удивително е как това може да бъде постигнато от непрофесионален актьор, който до този момент е нямал нищо общо с киното. Безспорно филмът „Снимка с Юки“ има много достойнства и въпреки, че наглед е ангажиран с локална проблематика, той повдига много общочовешки въпроси. И ако някой поиска да му препоръчам нов български филм, който „си заслужава“ не бих се поколебал да му посоча „Снимка с Юки“.
Фотографии: Владислав Христов
