Както всяка вековна традиция, така и връзването на мартеници си има свой произход. Често обаче аналогични обичаи се срещат в няколко съседни държави. И вместо това да доведе до „спорове“, е по-добре да познаваме историята на традициите си. За малко повече яснота по въпроса на празничния ден ви срещаме с доц. д-р Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.
С наближаването на 1 март улиците се напълват с търговци на мартеници. Твоето мнение за комерсиализирането на този обичай?
Факт е, че в последните години направата и продажбата на мартеници като че ли нарасна многократно, превърна се в масово явление, което има и комерсиален характер. Вероятно наблюдението върху случващото се изисква културологичен анализ, но аз бих отбелязала, че напоследък е налице едно желание за връщане към традицията и опити за нейното реконструиране, макар и без да има достатъчно информираност, по-скоро мотивацията е емоционална и е свързана с представата за традиционното българско наследство и неговия съвременен живот.
Ти лично би ли носила или подарила произведена в Китай мартеница?
Отговорът е повече от ясен. Все пак аз съм човек, който изследва традицията. Чрез това полагам и усилия за нейното съхраняване, предаване или събуждане на интерес към нея. Ще ми се да задам контра-въпрос или да запитам себе си – кои и какви са хората, за които няма значение къде е произведена мартеницата и как изглежда? И не се вълнуват дали е българска? Хора, за които по-евтиното е по-достъпно? Да, това е разбираемо. Най-евтино обаче е да си купиш бял и червен конец и да си направиш сам у дома N на брой мартеници за всички близки и приятели. Защото именно такава е традицията. Значи не опираме до финансовото изражение, а до вкуса и отношението. Ако си купиш и си сложиш или подариш някаква – каквато-и-да-е мартеница, ти си като всички, направил си каквото трябва и „спазваш традицията“, но може би не те вълнува достатъчно или дори никак, какъв е смисълът на това окичване или какво означава самата мартеница.
Как можем да опазим мартениците в автентичния им вид, за да не бъде изгубена традицията?
Мисля си, че от една страна ние нямаме власт върху протичащите в съвременността процеси, доминирането на комерсиалното, превръщането на традиционни предмети или вещи в кич, масовизацията на културата. Това е един мощен поток, който ни залива, потопени сме в него. От друга страна, ние разполагаме със знание за традиционния вид на мартеницата, за символиката и значението ѝ – Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН разполага с архиви, записвани теренни материали, а също така и прави изследвания по темата. В книгата на колегата доц. д-р Вихра Баева, издадена през 2012 г. – „Нишката на живота. Между коланчето за рожба и Богородичния пояс“ има дял, посветен на мартеницата и традиционното ѝ значение. Отделно от научните източници, всеки февруари в Националния етнографски музей се провеждат Ателиета за изработване на мартеници, където не само всеки може да се докосне до различни форми, техники и материали, но може и да научи повече за този български календарен празник.
Какво всъщност не знаем за белия и червения конец? Кое покрай шума на празника забравяме?
Вероятно не са малко нещата, които не се знаят. Например значението на мартеницата освен за здраве е и предпазващо, затова с нея са се кичели всички в семейството, къщата, дори домашните животни. Защо и от какво се предпазваме? Месец март маркира прехода между зимата и пролетта, а във всяко преходно време трябва да сме защитени от лоши сили и помисли. Това е време на съживяване на природата, когато с всичко, което расте и цъфти, се активизират и вредоносните сили.
Най-старите описани и документирани от етнографите мартеници са съвсем прости и представляват усукана червено-бяла нишка. Всъщност и в това има символика, както отбелязва в книгата си доц. Вихра Баева – нишката е универсален символ на съдбата, завъртането ѝ е символично представяне на раждането и живота.
Основните цветове на мартеницата са червеният и белият – червеното има защитна и прогонваща сила, но то се свързва и с живота, кръвта и енергията. Затова и на самия 1 март преди изгрев слънце всяка жена трябва да изнесе и да намята на вратата, на оградата или на плодно дръвче червени тъкани – кърпа, дреха, особено престилка или пояс, за да се усмихне Баба Марта. Белите тъкани са забранени, защото се вярва, че те ще удължат зимата и ще донесат още сняг и студ.
Защитната е само една от функциите на мартеницата. Също толкова важно е значението ѝ на магическа подкрепа за жизнените сили, растежа и възпроизводството. Тази нейна функция намира израз в съчетанието на бяло и червено, на женското и мъжкото, защото носенето на мартеници стимулира и репродуктивната енергия. В Западна България са познати фигурите на Пижо и Пенда, които символизират очакваното съединение на мъжките и женските сили, което се свързва както с възраждането на природата в пролетния сезон, така и с плодовитостта на хората.
Не знам дали знаете, но мартеници се правят рано сутрин преди изгрев слънце от жени – най-често от домакинята, която след това ги връзва заедно с китки на всички в къщата. Мартениците се носят, докато за първи път се види цъфнало дърво, лястовица или щъркел. Освен познатото връзване на цъфнало плодовито дърво, мартеницата се слага и под камък, а след това се прави гадаене. Ако се е залепило някакво животинче, значи добитъкът ще се множи през годината: мравките значат кози, калинките означават говеда, паяците – магарета.
Какъв е образът на Баба Марта в българския фолклор?
Интересно е, че това е единственият месец в народния календар, който е женски, а Баба Марта е една от малкото фигури в българския фолклор, в които не се откриват християнски следи или влияния – такова е заключението на доц. Вихра Баева в нейното изследване. В народните представи баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (януари и февруари), на които се сърди, защото са изпили виното ѝ и правят пакости. Това е и причината времето през март да е така непостоянно – баба Марта често сменя настроението си и нерядко се мръщи.
Много популярна в широк ареал е легендата за една стара жена, която излязла със стадото си още през март, като заявила, че не я и страх от баба Марта: „И аз – жена, и тя – жена, какво може да ми направи!“. Това обаче много ядосало Баба Марта и тя взела назаем няколко дни от брат си Малък Сечко – това е причината февруари да има само 28 дни. Тези дни се наричат „земани“ дни, „броени“ дни. В яда си баба Марта спуснала мраз, студ и виелица и замразила бабата заедно с козите (овцете) ѝ или ги превърнала в камъни, от които потекла лековита вода. Това е народното обяснение за специфичната форма на скалите на различни места на Балканите, където е позната легендата – те винаги изобразяват прегърбена женска фигура и дребен добитък около нея.
В кои други народи има мартеници? Професионалните ти занимания са те отвеждали често в Албания. Каква е историята на мартеницата в тази страна?
Мартеницата като обреден атрибут и символ действително е позната както у нас, така и в Македония, Румъния и Молдова. Навсякъде киченето и носенето на мартеници е свързано с пожелание за здраве и има предпазваща сила, която осигурява успешния преход от зимата към пролетта. И в тези страни от поколение на поколение се предава знанието за изработване на мартеници, а също и фолклорната вяра и представи за значението им. В Албания аз съм работила преди всичко сред български общности – в областите Мала Преспа, Голо Бърдо и Гòра, и именно там съм срещала информация за правене на мартеници. В теренната ми работа в областта Голо Бърдо ми разказаха за правенето на „мòняк“ (така наричат мартеницата) от „кòнчиня“ (конци) и закичването преди всичко на децата в дома. Това се прави на 14 март (има спомен и за 1 март), когато общността от този регион отбелязва празника Летник, свързан с идването на пролетта. Освен мартениците, на този ден се кичат вратите и с дрянови клонки, раздават се ядки и сушени плодове и др. В Голо Бърдо мартениците се свалят на Гергьовден и се поставят на трендафил.
Гръцкият фолклорист Николаос Политис твърди, че мартеницата води началото си от Древна Елада. Защо между държавите често възникват „спорове“ чия „собственост“ е дадено културно наследство?
Наистина съществуват такива „спорове“, но да не забравяме, че в различни времеви пластове териториите на Балканите имат общо минало и това е причина за трансгранични смесвания, които не са зависими от границите, очертаващи националните държави, формирани през втората половина на ХІХ и началото на ХХ в. И така общото културно наследство бива разпознавано като „наше“, а не като „чуждо“, което повишава нашата собствена значимост, оценностява ни.
И все пак, възможно е и признаване на общото наследство и такъв пример е тъкмо мартеницата. Четирите държави, в които съществува тази традиция изработиха обща кандидатура за вписването ѝ в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и това официално се случи през 2017 г. Ученият, който подготви българската изследователска документация е проф. д. ф. н. Албена Георгиева от ИЕФЕМ – БАН. В своята аргументация тя изтъква мястото и значението на мартеницата в българската традиционна култура, но това може да се отнесе и към съвременния ни живот – ние всички си правим или купуваме мартеници, кичим се с тях, чакаме да видим щъркел или цъфнало дърво, за да ги свалим. Традицията има своя живот и днес.
