Не знам колко от вас са гледали филмите на Карлос Саура за фламенкото, но със сигурност публиката в зала 1 на НДК имаше шанса да ги преживее на живо. Главният „виновник“ за това беше един от големите фламенко китаристи на нашето съвремие – Висенте Амиго.
Тук няма да изброявам музикалните му награди и броя на продадените албуми, защото когато Висенте излезе на сцената остава единствено неговата музика. С нея затуптя не само сърцето на Андалусия, а и всяко едно сърце в залата. По приятелски и съвсем непринудено китарният виртуоз ни поведе на едно пътешествие през Малага, Кордоба, Гранада и Севиля – там където фламенкото е не само музика, а начин на живот.
Разбира се в това пътуване Висенте не беше сам. Невероятният му певец Рафаел де Утрера изпълни пространството с чувствения си глас, а танцьорът Ел Чоро превърна пода на сцената в музикален инструмент. В края на това двучасово андалусийско пиршество дойде време и за сбогуване с българската публика. Един млад китарист се сдоби с автограф върху своята китара. Амиго, посрещай новата българска фламенко смяна!