Едно от знаковите събития, белязали българската музикална сцена през 80-те години, несъмнено е Първият софийски рок фестивал. Концертът е организиран от Университетския клуб за естетическо възпитание към Софийския университет. Датата е 15 май 1987 г. на сцената на Летния театър излизат групите „Атлас“, „Апокалипсис“, „Фарс“, „Конкурент“, „Ахат“, „Медиум“, „Тестамент“, „Ера“, „Субдибула“ и „Соларис“, „Хелиос“,“Тротил“ и разбира се „Кале“.
По това време групата е в състав – Васил Гюров, Димитър Воев и Кирил Манчев, а появата им на фестивала е тяхната първа официална изява. Тя остава в митовете заради случилото се на сцената. Музикантите започват с парчетата „Внуци“ и „Чичо“. На третото парче „Епитаф на Кале“, обаче, организаторите им изключват микрофоните и ги свалят от сцената. Така приключва участието на „Кале“ във фестивала, но бунтът на тримата остава в съзнанието на публиката и печели завинаги нейната симпатия. Въпреки всичко, група „Кале“ се разпада през 1987 г., като от нея започват началото си други две легендарни банди – „Нова Генерация“ и „Ревю“.
Фотографът Румен Димитров си спомня за фестивала: „15 май, малко след рождения ми ден и по едно никакво време, аз с внезапен зъбобол, но съм взел страхотния апарат на баща ми марка „Старт“ с телеобектив, защото ще ходим на Първия рок фестивал в София. Срещаме се на Попа с няколко приятели, оттам към летния театър. По пътя още зъбоболът ми изведнъж изчезна. Групите започват да излизат на сцената една по една, нищо за отбелязване, нито си спомням нещо за тях, нито имам и снимки, освен от публиката. Запомнил съм „Тестамент“, някакъв прогресив рок, много сложен, обмислен, за съжаление, после не знам какво се случи с тази банда. „Тротил“ явно са кулминацията на събитието за повечето зрители, пък и вече имат насъбрана слава след участието им в ресторанта на хотела в Копривщица. Не е моята музика, но имат присъствие и диалог с публиката. Правя малко снимки, далеч съм от сцената, но за тях се престрашавам и слизам долу, където музиканти и публика вилнеят.
А когато започва леко да се стъмва, се появят и „Кале“ и това осмисля цялото ходене. Може да са били вече известни по това време някому, не зная, но на мен ми оставят едно отчетливо впечатление, което и днес, почти 32 години по–късно, макар и не изцяло, е пред очите ми. Друга музика, специални текстове, които са като мощен фар в непрогледната нощ. Чувал съм, че бил спрял токът по време на изпълнението, че били гонени от сцената, аз лично не си спомням да е имало такова нещо, но паметта услужливо забравя неприятностите. Успявам да направя няколко сполучливи снимки, които след време се оказват едни от малкото запазени от този исторически за българската музика фестивал“.
