Многоцветният Боуи обича да работи с музиканти от всякакви хоризонти и джазмените далеч не са сред по-редките му колаборации. Плейлистът започва с разгърната версия на Сю с оркестъра на Мария Шнайдер. Един от филмовите му хитове – „This Is Not America“ е с Пат Матини, като особено внимание заслужават по-малко известните инструментални интерлюдия и ан-плъгед (заради Ан Трио в компанията на Матини).
Чудесна разработка прави и един от предпочитаните сайдмени на Пат, басистът Чарли Хейдън. Интересен е и дамският скандинавски вокал на същото парче на Силье Нергаард, както и този на“ Life in Mars“ на Сесили Норби. Същото парче звучи на португалски с Адриана Масиел, а един друг бразилец – Сеу Жоржи, записва цял албум като саундтрак към филма от 2005 г. – „The Life Aquatic“.
Като го чува, Боуи споделя, че красотата е стигнала още по-високи нива, благодарение на португалския текст.
В последните си соло пиано албуми Рик Уейкман, когото свързваме погрешно само с Йес – а той е бил студиен органист и на Боуи, и на куп други звезди, прави чудесни нови аранжименти на две от знаковите композиции на стария си работодател и ги изкарва в благотворителен сингъл за борба с рака, а след това те стават и част от неговите Пиано портрети, вдъхновени от любими мелодии от 60-те до 80-те.
Зиги Стардъст е друго парче със собствен живот, от соло пиано до мелотрон в приспивна песничка. Космическите мечти на Боуи вече бяха включени и в един от предните ни плейлисти с тромпета на Тил Брьонер, но и тук той си е съвсем на мястото. Тосканската джаз-синьора Федерика Дзамарки също взима „Space Oddity“ и изгражда около него проекта си „Jazz Oddity“, с който и завършваме.
