Един път годишно се принасям в жертва на българското море, в частност на Созопол. Задължително преди или след сезона. В Деня на Независимостта тръгнах по любимите кътчета от рода на Райския залив в посока към Германка с крайна цел „Веселие“. Малкият плаж на Райския го открих превърнат в клоака на едноименните жилищни „затворени“ комплекси. В т.н. комплекс „Анел“ след обяснения, че няма да задавам въпроси за скулптурите (5 лв) и няма да ползвам шезлонг (20 лв) бих могъл да се окъпя на скалите. Не, не бих. Поне не и в компанията на мръсна пяна и пластмасови шишета. Примирих се с крясъците на славянски език на бившия нудистки плаж, със свирката на последния работен ден на спасителя и си казах още колко жертвоприношения ще си причини бившият малък град възпят от певец отдавна не(разпо)знат и къде са блажените години, когато рекенролът беше млад.
Отговорът дойде на връщане през п-в Колокита. Знаех, че в този ден комисарят на Тракийската изложба в Лувъра Александр Баралис и българският ръководител на разкопките Теодора Богданова ще отворят поредните гробове, открити в един не много малък некропол от 4-3 в. пр.Хр. Без очаквания за поредното тракийско злато и без претенции за уникалност. „За мен обаче е най-красивият, виж колко е добре запазен – 4 гроба, едни от тях над другите, и толкова богати приношения около пещта за изгаряне, няма само вино, има следи от плодове и не само“ – радва се Александр, чийто български е вече супер. Теодора потвърждава, че става дума за погребение на знатни или поне много заслужили за общността местни жители. Които със сигурност не са се кланяли като сегашните първенци на златния телец, довел не една цивилизация до заник.
А благодарение на усилията на Алекс, част от изложбата в Лувъра ще гостува и в Софийския регионален исторически музей от 13 декември. Подробности – естествено, в Радио София.
