В публичното съзнание Памплона се свързва най-вече с бягането пред бикове, Хемингуей и неговата „Фиеста“, а за завършилите френска филология и с „Песента на Роланд“. За любителите на фламенкото и произходните му жанрове, това е родното място на гении като Сабикас и Хавиер Колина.
И в последните пет години – мястото на един от най-престижните и не по-малко иновативни фламенко фестивали, Flamenco On Fire.
Градът в последната пълна августовска седмица е повече от фламенко. Без фламенкото да идва в повече. Общият брой на артистите бе 130, на зрителите – 55000. Изпълнявано около обяд на три закови балкона, включително и от този на кметството, то събира местните заедно с туристите, а американски студентки анкетират с какво е толкова привлекателно. Оказа с, че не се бяха замисляли преди случайната ни среща за връзките му с джаза, най-вече като свобода, импровизация и фийлинг/дуенде.
А че имаше много фламенко-джаз бе повече от видно и не само заради новото трио на познайника ни Давид Пеня Дорантес. След края на пресконференцията му като си припомняхме концерта им в София го попитах дали това не е новото му Фрий фламенко трио, където мястото на Теодосий е взето от саксофониста на „Ролингстоунс“ Тим Райс и през смях Дорантес ми каза, че всъщност си е точно така.
Което не му попречи финалната част на концерта му да бе с „Ороброй“ от репертоара от София.
Големите имена безспорно бяха програмирани в голямата зала на центъра Балуарте. Минавайки покрай изложбата с картини с ликовете на Камарон и много други легенди се озовавахме пред приятелката и „кръстница“ Естрея Моренте, която не се поколеба да захвърли микрофона и да увлече всички във финалния си бис с „Volver”.
Концертът за Аранхуес, който бе първата част на представлението на друг наш гост от София – Томатито, естествено нямаше място за импровизации нито от него, нито от акомпаниращия го Симфоничен оркестър на Навара, което не го направи по-малко значимо преживяване от предишната му подобна интерпретация на Пако де Лусия, когато Томатито, но и авторът му, Хоакин Родриго са били сред публиката.
А финалният концерт на Диего ел Сигала освен с разпродадена зала бе характерен и с компютърно рисуване на живо и 360 градусово видео, което виждате тук:
Посветено на жената-фламенка, това издание на фестивала залагаше равнопоставено на звезди от ранга на Майте Мартин и Ева Йербабуена (голяма сцена),
Лоле Монтоя, Хема Монео, Белен Лопес, Ла Тремендита (Нощно Таблао в хотел Трес Рейес).
В едноименния цикъл La Mujer Flamenca имаше млади изпълнителки и танцьорки, включително и два флаш-моба, първият от които съчетан с майсторски клас.
И понеже започнах със Сабикас, на негово име бе поредната мостра на пинчос (местният вариант на тапас), които можеха да бъдат дегустирани в различни барове из целия град. За да не се забравя, че фламенкото е радост на всички сетива.
