Неконцептуално
Така бих нарекъл свиренето заедно на един от големите в афро-джаз-рока с почти неизвестен за мен израелски кийбордист. Още повече – открих незавладяващото им име „The Toure-Raichel Collective” с още по-нетърговското заглавие на албума им „Tel Aviv session” на фона на добре опаковани идеи като “Womans Land” (Stefano di Battista) и “All the Way” (Susie Arioli), на които ми се искаше също да обърна внимание, но почти не намирах допирни точки. Оказа се, че различните страни на джаза като традиции, примеси и личностно развитие могат да бъдат и различни страни на т. нар. „концептуални” проекти в по-свободните музикални измерения. Не на последно място и заради присъствието на общоприетия термин фийлинг, съответстващ на дуендето в импровизираните музики, породили и породени от джаза.
Какво по-универсално вдъхновение от жената, бихме си казали по повод композициите на Стефано. Негов приятел, уважаван журналист, му подсказва насоката – жени, белязали миналото столетие. От Коко Шанел, през Жозефин Бейкър и Ана Маняни до Валентина Терешкова. Малки наративни въведения (в книжката към албума и на концертите), дълги саксофонни извивки, комбинирани в редки случаи от отсечени ритми, една по-скоро романтична отколкото реалистична атмосфера и много малко, заради което си струва да програмираш парчетата, освен като илюстрации в тематични предавания.
Слушам вече канадката Сюзи Ариоли, по чиято версия на класиката на Виан “Je bois” си паднах преди години. Последваха другите й албуми със суинг бенд и тъкмо се питах докога ще се ограничава в зората на джаза, Сюзи заговори на езика на би-бопа. Три поредни вечери в парижкия клуб Дюк де Ломбар Сюзи със същия си китарист, но в нова банда представяха по-скоро bon enfant новия си диск с малки реверанси (La Mer, Nuages) към публиката и предните си албуми (Pennies from heaven). И тя – като Лусиана Соуза, за която вече стана дума тук, се оказа нескрита фенка на Чет Бейкър – дотук нищо чудно, ангелският му глас и архангелският му тромпет (за тези, които се чудят, това е инструментът на Гавраил) фасцинират не едно поколение пост-тийнейджърки. Разбира се, не само вечни мелодии от Great American Songbook оформят приглушените сантименти на албум, чието име директно препраща към другия идол – Франки Бой – също по свой начин обърнат и към боса-новата. Може би най-интересен е един друг ре-римейк, единствената песен на френски (Un Jour De Difference), калкирана по английската версия (What a Diff’rence a Day Made) на мексиканската Cuando Vuelva A Tu Lado от 1934. И тази търсена метаморфоза – и при парчето, и при изпълнителката, ако не е концептуална!
Ето ги и тях. Синът на Али Фарка чака на една аерогара заедно с електро-фюжън символа на Израел Иидан, отдаден на етномиксовете с арабски, хинди и зулу текстове и вече преминал през тангото и джаза. Идеята му с Путумайо „One World, Many Cultures” вече е на диск, а възхищението му от малиеца – достатъчно, за да го покани при едно от гостуванията му в Тел Авив да поимпровизират. На шега, за три часа и с много взаимно проникновение и респект се раждат десетината бисера, които са завладяващи, релаксиращи, понякога безплътни, но винаги пробождащи право в душата. Неконцептуално и немодерирано. Затова могат и да се слушат без мярка.
