Краят на март месец е, накичили сме се с мартеници като мартенския зайци (!?), половината свят вече хваща тен, а ние тук сме сковани от студ, лед и сняг. Снегопочистващите фирми са в състояние на такава непрестанна изненада, че в цялата държава не остана кьорав валидол.
Така повече не може! Крайно време е да вземем крути държавнически мерки, за да се свърши накрая с тази зима, защото има опасност пущината да се проточи повече от мирния преход. Ето осем неща, които можем да направим, за да разкараме окончателно зимата.
Да започнем да я изнасяме
След като е очевидно, че тази година имаме изобилна реколта от сняг и лед, е най-разумно да започнем да ги изнасяме за страни, където те са кът. Ако цялото население се захване да опакова, консервира и пакетира зима, за да изпраща към страните в Африка, Латинска Америка и някои по-топли части на Европа, за нула време ще се си решим проблема, пък и ще направим някой лев. Бански сняг в буркани, пресован лед от Видин, виелица под налягане от Русе, портативно заледяване от Витиня. В случай че клиентите се оказват неплатежоспособни, защото това може да се очаква от някои държави в Африка, може да преминем към бартер и да си внасяме лято от тях.
Да ратифицираме конвенция
Ако не стане с икономически лостове, да пробваме със законотворни. На часа, още до края на деня, да приемем конвенция за пети сезон – ромско лято, с ясното съзнание, че до следващия ноември той ще разложи морално зимата и ще изземе напълно сезонната ѝ роля. Според конвенцията зимата ще бъде обявена за политически некоректен сезон, който ни дискриминира температурно, и заради това трябва да се забрани. Повсеместно ще започнат да се провеждат демонстрации и инициативи като: „Със зима няма Шенген“, „Без зима за нашите деца“, „Положителни емоции и градуси“, „Едно бъдеще без студ и мраз“ и др.
Гражданско неподчинение
Ако конвенцията не проработи, спонтанно трябва да се самоорганизираме и да излезем в национално гражданско неподчинение. Докато държавата е скована от студ, цялата ѝ дейност трябва също да замре. Да се затворят границите, откъдето нахлува студеният въздух, да се крещи много, защото крясъците акумулират енергия, а енергията топи снега, да се прикове международното внимание и незабавно да се изпрати топла хуманитарна помощ. Като крайна мярка, ако протестите не дадат мигновени резултати, отново да се запали Партийния дом – първо, защото това е най-сигурният начин да се смени зимния строй, и второ, защото горящите сгради излъчват топлина.
Да приемем зимата за национален символ
Типично по български най-сигурният начин да прецакаме нещо е да се похвалим с него. Затова начаса стартира национална рекламна кампания под надслов „България – страната с най-продължителната и студена зима“. Започваме да се рекламира по този начин навсякъде, но и да организираме цялата държава така, че тя да функционира като зимен курорт. Всички летни места за почивка се преустройват на зимни, където да се карат кънки, всяко хълмче се обзавежда с влек, всеки курорт става копие на Банско. Така подготвени, чакаме следващата зима, за да си избием инвестицията. Тогава националният ни късмет ще се активира и на територията на страната цяла зима няма да падне и една снежинка.
Да ускорим глобалното затопляне
Най-сигурният начин да се преборим със зимата е да започнем да мислим глобално. Всяка въглеродна емисия – торпила в ледената крепост на зимата! Всяко семейство да се обзаведе с поне два дизелови автомобила, произведени преди 89-та година. Използването на катализатор да се счита за държавна измяна и да се наказва с каторга на Мусала. Като единствен начин на отопление да се приеме изгарянето на стари автомобилни гуми, всичко, включително и оризът и лещата, да се опакова поединично в найлон, който да се хвърля по усмотрение на всевъзможни места, всички гори да се изсекат и на тяхно място да не се сади нищо. Да видим, ако България стане пустиня, къде ще зимува зимата.
Да я приватизираме
В краен случай, можем да се опитаме да приватизираме зимата. Това е доказан начин нещо омразно в България да се съсипе. Преотстъпваме зимата в частни ръце и ѝ гледаме сеира. Съвсем скоро тя ще бъде нарязана на части, препродадена за скрап и претопена. Ако обаче, не дай си боже, части от нея попаднат при съвестни частници, които започнат да я развиват и подобряват, начаса трябва обратно да я колективизираме, да я направим пак държавна, да изградим ТКЗС-та (трудови кооперативни зимни стопанства) и окончателно да я съсипем.
Да си носим само летните дрехи
Последните мерки са крайни, в случай че държавнически не можем да се преборим със зимата и се наложи да се борим с нея поединично. Взима се решение чрез групи във фейсбук и други канали за масова инициативност и истерия, според което незабавно всички да започнем да ходим по къси гащи, тениски и джапанки. Идеята е зимата да ни види, да разбере, че сме на друга вълна, да ѝ стане неудобно и да си тръгне.
Да мигрираме
В случай, че пущината се окаже по-дебелокожа и, въпреки нашите сигнали, продължи да се надува и навява, ние да се обидим и да си тръгнем. Да се върнем към корените си и да заживеем номадски живот, следвайки топлото. Ще яздим коне голи до кръста, няма да плащаме парно, ще сушим пастърма по седлата си, ще забравим какво е ушанка и ще разказваме на внуците си какво е сняг, защото те няма никога да са го виждали. Ако се окаже, че ни хваща прекалено голяма носталгия, можем като компромисен вариант да се превърнем в прелетен народ, да прекарваме зимата в топлите страни, а след това да се връщаме тук, яхнали големи генномодифицирани щъркели… защото това с тоя сняг повече не се търпи!
