Площта на Каталуния е приблизително колкото тази на Белгия. Населението – горе-долу колкото това на България. Спрямо Испания, то е 15%, а частта от БВП, създадена в Каталуния е между 19 и 20%.
Хронология на събитията
През 2006 г. по време на социалистическото управление на страната парламентът на Испания дава на Каталуния статут, признаващ каталунска нация и даващ предпочитания на каталунския език като официален. По искане на опозиционната тогава Народна партия четири години по-късно Конституционният съд отменя тези две по-скоро символични решения на парламента, заедно с още 12, но оставя на автономната област същите права и свободи, както на останалите. Каталунският парламент и съответно изпълнителната власт нямат компетенции единствено в областта на отбраната, данъчната и външната политика. През 2012 г. каталунският парламент иска от Испания същите данъчни прерогативи, каквито са дадени на страната на баските – а именно използване на собствените приходи първо за собствените нужди, най-вече в здравеопазването и образованието. Мадрид отказва и с това националистическите тежнения се засилват.
Актът на Конституционния съд и последвалият отказ за статут на разширена автономия са приети като предателство от значителна част от каталунците. Финансовата криза от 2008-а и последвалите масови съкращения изхвърлят хиляди семейства на улицата. В тяхна защита се създава Платформата на засегнатите от ипотеките, която в коалиция с Обединената левица, Зелените и Подемос печели кметските избори в Барселона през 2015 г.. През следващата година бившият журналист и кмет на Жирона Карлес Пучдемон, активист за независимостта на Каталуния още от 1980-а, е посочен от дотогавашния председател на парламента на Каталуния за негов приемник.
През 2014-а парламентът на Каталуния провежда незаконно допитване с консултативен характер, на което за независимостта на провинцията се произнасят 80% от гласувалите, които обаче са не повече от една трета от всички гласоподаватели в областта. Проучванията на общественото мнение в навечерието на сегашния референдум бяха около 41% за независимост и 49% против. Но около 70% от гласоподавателите желаят да има допитване до тях. Резултатите от незаконното допитване на 1 октомври са красноречиви – 89% от гласувалите са „за“ независимостта. В абсолютни цифри – 2 020 144 души или 42.34% от общия брой гласоподаватели. Гласувалите против (въпреки призивите на противниците на сецесионизма за неучастие) са 176 566, а невалидните и бели бюлетини общо са малко по-малко от 66 000.
Дотук с фактите. Ето и някои от манипулациите.
Решението от 6 септември на Женералитат (Каталунският парламент) за референдума е взето само на едно четене, като е внесено за обсъждане от управляващата индепендентистка коалиция като допълнителна точка в дневния ред, без да е раздадено за обсъждане от страна на противниците на независима Каталуния. Най-важните характеристики на референдума са наложени без обществен и политически дебат – той се превръща в задължителен, без оглед процента участващи, като изборните колегии се формират единствено от привърженици на независимостта. Решението не е изненада, тъй като Пучдемон още на 9 юни прави публично решението си за референдум на 1 октомври. Централната власт явно предпочита да изчака ден след решението на Каталунския парламент, след което сезира Конституционния съд, който обявява референдума за антиконституционен.
Общественото мнение в Каталуния е разделено, както и артистите, за които вече писахме. Да напомним, 41% са за автономия, 49% против, но 70% просто искат да имат право на глас. Привържениците на независимостта са убедени във възможността Каталуния като република да остане пълноправен член на ЕС. Непрекъснатите совалки на Пучдемон из европейски столици навсякъде удрят на камък, но това не намира нито адекватно медийно покритие, нито обществен резонанс. Междувременно важна фигура в масовите представи за прозрачност и демокрация като Джулиън Асандж туитва снимки на танкове (известният кадър от Тянанмън и такива от учения в Сарагоса през май) с текстове “Това няма да мине в Каталуния“, „Танковете пътуват към Барселона“, които безкритично се разпространяват от индепендентистите.
В деня на вота испанските централни медии се задоволяват да препредават клипове на полицията, показващи агресия от страна на участници в допитването спрямо полицаи. В същото време социалните медии въртят клипове, в които полицаи ритат по стълбите хора, окупирали изборните колегии по подобие на българския хулиган в берлинското метро или на пияния шведски турист в Слънчев бряг. Появяват се снимки, в които привърженици на независимостта на Каталуния развяват червено знаме със сърп и чук (и не само) заедно с флаговете на областта.
Първи реакции
Кметицата на Барселона Ада Колау настоява за спиране на полицейските репресии над беззащитни граждани, а Ги Верхофстад осъжда непропорционалната употреба на сила. За лидерите на опозиционното в каталунския парламент гражданско движения „Сиутаданс“ победата на Пучдемон е пирова – освен че е успял да раздели каталунското общество, според тях той не може да ръководи по-нататъшните процеси в автономната област.
Лидерът на Подемос не е единственият, който иска оставката на премиера Рахой. Социалдемократите, подкрепящи Народната партия по въпроса за целостта на Испания вече осъждат полицейското насилие и искат насрочване на преговори с Каталуния. Рахой също е за преговори, но „в рамките на закона“. Венецуелският президент Мадуро пръв приветства резултатите от допитването. А певицата Бьорк подари на каталунците песента си от 2007-а Declare Independence.
