Какво? поколение

17/02/2017

Връзката с младите е предизвикателство, с което институциите в наши дни трябва да се справят, независимо дали става дума за политика, образование или икономика. Някои определят това като невъзможна задача. Затова Европейският съюз за радио и телевизия събра 18 свои членове от 14 страни в проекта „Какво? поколение“, който беше започнат през април 2016 година. Целта му е настоящото поколение да получи гласност. Поколение, което, както се оказва, има оптимистична представа за бъдещето. Оттогава обществените медии дадоха трибуна на почти един милион млади хора.

Върху това т. нар. „поколение на милениума“ скоро ще падне отговорността за нашия континент, така че е от огромна важност да чуем техния глас и да се поучим от резултатите на изследването. Обществените медии не само изслушват, но и осигуряват мостове както между поколенията, така и между гражданите и институциите, които отказват влияние върху нашия живот.

„Какво? поколение“ ще сложи началото на усилен диалог между младите хора в отделните страни, и институциите и правителствата им. Инициативата, която може да бъде провеждана единствено от обществени медии  по силата на техните връзки с аудиторията, още веднъж подчертава голямата обществена полза от същите тези медии. „Какво? поколение“ не само пожъна голям успех в участващите страни членки, но достигна до млади хора в общо 35 различни държави. Във финалния доклад беше направено обобщение на данните от проучването, което имаше за цел да ни помогне по-добре да разберем какво смятат младите хора за мястото си в света и какви са надеждите им за бъдещото. Най-важният извод е, че младите хора в Европа са по-скоро оптимисти за своето бъдеще.

Младите европейци са от особена важност. Тромавата икономика, бежанската криза, терористичните атаки, Брекзит и изборите в САЩ оказват огромно влияние върху възгледите и отношението на младото поколение. По всичко изглежда, че в момента не съществува обединена, паневропейска гледна точка по въпроса, тъй като интерпретациите на тази събития са в много широк спектър. И все пак изследването извежда на преден план няколко фактора, които присъстват във всички държави и могат да бъдат посочени като определящи за нивото на оптимизъм при младите хора.

Generation1

Какво прави младите хора оптимисти?

Равни шансове

Голяма част от младите хора искат да са независими. Колкото по-голям е контролът им на собствените желания, толкова по-оптимистични са те за бъдещето. Освен свобода младите хора ценят много чувството за справедливост и равнопоставеност в социален и икономически план,  също така показват приемственост към постигнатото от „по-старите“ поколения и разбират тяхната роля.

Вяра в управлението

След като младото поколение живее с непрестанно усещане за криза, за неговите представители стабилността и сигурността са от особена важност. Проучването показва, че, когато правителствата на отделните държави съумяват да ги осигурят, нивото на оптимизма у младите хора драстично се повишава. От друга страна, хората, които са загубили вяра в правителствата си, са склонни към песимизъм.

Вяра в Европа

Подобно е отношението и към състоянието на обединена Европа. Оптимизмът и подкрепата за Европа вървят ръка за ръка. Колкото по-несигурни са хората, толкова по-негативно е отношението им към ЕС. Песимистите са по-склонни да подкрепят националистични идеологии, а оптимистите изразяват вяра в обединена Европа.

Финансова независимост

„Парите не осигуряват щастие, но със сигурност помагат“ – проучването показва пряка връзка между финансовото състояние на човек и неговия оптимизъм. Причината е проста – по-лесно е да осъществяваш идеите си, когато имаш финансова сигурност. От друга страна, младите хора са склонни да подценяват своите идеи, когато нямат финансовата възможност да ги осъществят. Тези два фактора са ключови за начина, по който младите оценяват средата си.

Освен приликите, проучването „Какво? поколение“ показва и множество разлики в мисленето на младите хора в различните държави. Нивото на оптимизъм при младите зависи и от социалните системи в страните им. В много държави огромна роля играят връзките с родителите, образователната система, икономическата среда, политически процеси и др. Понякога дори се открояват и тенденции за негативно възприемане на направеното от предишните поколения. Представяме ви само малка част от разликите в отношението към света на младите хора в Европа, посочени в изследването:

Generation2

Австрия:

  • Страхът и очакването да се случи нещо лошо имат по-силен негативен ефект в Австрия, в сравнение със средните нива за Европа. В това число и страх от увеличаващата се пропаст между бедни и богати и негативно отношение към мигрантските проблеми.
  • „Европейската идея“ обаче се възприемана добре от младите хора и към нея се подхожда с голям оптимизъм.

Белгия:

  • Чувството, че политиците са корумпирани има негативно влияние върху младите хора.
  • Проучването в Белгия показва зависимост между религиозността на младите хора и оптимизма им, която е по-висока от средната за Европа.

Чехия:

  • Тук песимистично настроените хора очакват работните места да бъдат предназначени за граждани на републиката, особено в условия на мигрантска криза.
  • Оценката за работата на образователната система в републиката води до по-малко оптимизъм в сравнение с другите европейски държави.

Франция:

  • Страхът от безработица води до големи нива на песимизъм и негативно отношение към имигранти.
  • Положителен опит в образователна система и на работното място, от друга страна, водят до по-високи нива на оптимизъм.

Германия:

  • Подкрепата от родителите води до по-висок оптимизъм в сравнение с другите държави.
  • Негативният ефект от икономическата криза върху мисленето на младите хора в Германия е чувствително по-слаб.

Гърция:

  • Негативното отношение към финансовия сектор и политическата класа води до по-силно чувство за песимизъм.
  • Позитивното отношение към европейските ценности (свобода,  мир, мултикултурализъм и др.) води до оптимизъм.

Ирландия:

  • Позитивните преживявания в училище водят до по-високи от средните за Европа нива на оптимизъм.
  • Песимистично настроените ирландци са по-склонни да изразяват недоволство срещу управляващото поколение.

Италия:

  • Страхът от нискокачествено образования и съпътстващата го висока безработица увеличава нивата на песимизъм в страната. Влияние оказват и стагнацията на пазара на труда в условия на криза.
  • Позитивното отношение към Европейския съюз е равнопропорционално на оптимизма.

Люксембург:

  • Хората, които чувстват, че има голяма пропаст между бедните и богатите, по-често имат негативно отношение към бъдещото в сравнение с връстниците си в Европа.
  • Родителската подкрепа и спокойствието, което осигурява тя, имат по-голямо влияние върху позитивното отношение на младите хора.

Холандия:

  • Тук критичното отношение към финансовия и индустриалния сектор и икономическата несправедливост по-често водят до ниски нива на оптимизъм.
  • Оптимистите в Холандия са по-ангажирани с екологични каузи, отколкото европейските си връстници.

Испания:

  • Работната среда има малко по-голямо влияние върху младите хора в Испания в сравнение с тези, живеещи в други европейски страни. Страхът от безработица обаче тук също има по-голям негативен ефект.
  • Младите хора в Испания са по-оптимистични, когато имат упование в религията.

Швейцария:

  • При младите хора в Швейцария степента на песимизъм е тясно свързана със склонността предишните поколения да бъдат обвинявани за проблеми в настоящето.
  • Силното изразеното чувство, че държавата пилее парите на данъкоплатците, също води до високи нива на песимизъм.

Уелс:

  • Позитивното отношение към Европейския съюз е тясно свързано с високи нива на оптимизъм.
  • Националистичната вълна, която набира сила в Европа, и икономическата криза имат негативен ефект върху младите хора в Уелс.

от

публикувано на: 17/02/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: