Прозрачните води на топлия джаз

30/01/2017

Share

×

 

Той няма (почти) нищо общо с „горещия“, свързван най-вече с вечния Сачмо и неговите Хот 5 и Хот 7. Почти – в случая е заради цвета на кожата на авторите на проекта Transparent Water, кубинският композитор и пианист Омар Соса и сенегалския певец и майстор на кората Секу Кейта. Омар сме ви представяли неколкократно, а парчетата от дуото му с Паоло Фрезу Alma бяха първите, с които преди почти пет години започнахме експерименталните ротации на стрийм Дуенде. И понеже светът е малък, каталунските ми приятели от Рекаредо с неповторимата им биодинамична кава го бяха поканили на специален концерт, а след дегустацията на рядката реколта 1993-а никак не бях учуден, че едно от бисерчетата в албума носи просто името Recaredo 1993.

 

 

С какво този албум е толкова специален? Афрокубизмът отдавна е нещо познато и световно признато, като примерите са кой от кой по-заразителни – Ришар Бона, Арналдо Антунес и Тумани Диабате, Балаке Сисоко и Венсан Сегал… Както се вижда от последните имена, понятието е достатъчно обширно – като самата ни концепция за Джаzz+, че да обхваща и Бразилия, и Франция, а с настоящия албум се пренася в Далечния Изток –  Япония, Корея, Китай и във Венесуела. Водата е не само нещо свещено в повечето религии, тя е най-обединяващият (или съответно разединяващ) елемент в световната култура и геополитика. Неслучайно и финалът на албума е Thiossane – композиция, посветена на културата, която е и синоним на традиция в родния на Секу език, волоф.

 

 

За Омар образът на прозрачната вода е символ на чистотата на душата на всяка личност. Духовност, просветление, покой, унес са първите неща, които ни идват с началната пиеса, носеща името на бащата и сина на Секу – Дари. Деликатността прелива и в следващата In the Forest, доказвайки, че пианото и кората могат да бъдат в перфектен баланс и същевременно да оставят достатъчно пространство на останалите екзотични инструменти. В предишния плейлист ви обърнахме внимание на котото на Миеко Миязаки – откриваме я и тук с не по-малко финес в Another Prayer. Китайската флейта – шенг – по признанието на Омар е „още един от гласовете на йоруба-богинята на водата и любовта, Очун – особено с дъха на Ву Тонг от Силк роуд ансамбъла на Йо-Йо Ма. Готови ли сте за път? Хипнотичната Тама-Тама е достатъчна.

 

 

от

публикувано на: 30/01/2017

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: