От 1 ноември американският бизон, наричан още бъфало (бивол – бел.ред), е „национално“ животно на САЩ по силата на закон, приет от Конгреса през май 2016 г.
В началото на 19 век е имало между 40 и 60 милиона американски бизони. В края на века бизонът е на границата на изчезване поради масов лов заради кожата му. През 70-те години на 19 век са били добивани около милион бизонови кожи годишно. История или легенда, но се твърди, че само Уилям Коди, по-известен като Бъфало Бил, е убил над 4 хиляди бизона през 1867-1868 год.
Към края на 1891 г. на свобода били останали само няколкостотин бизона. Хората се стреснали и взели мерки за възстановяване на популацията. Забележителното е, че инициатива била не държавна или на природозащитна организация, а на отделни собственици на частни ферми, които събрали няколко малки стада от оцелели животни, до известна степен и с комерсиален интерес. Така или иначе, фермерите опазили бизона като вид.
Днес броят на бизоните – на свобода или във ферми – се оценява на около 450 хиляди, но само 25- 30 000 от тях са без никакви гени на домашна крава. Тези „абсолютно истински бизони“ са под охрана в националните паркове Йелоустоун и Уинд Кейв, както и в Wood Buffalo National Park в Канада. Учените различават два подвида – горски, който е малко по-едър, и прериен.
Един едър мъжки бизон достига до 1 000 кг с дължина на тялото до 3 метра и височина в холката 2 метра. Характерната гръбица на мъжките бизони е от мускули, даващи им достатъчно сила да разриват снега като булдозер. Женските са по-дребни, достигат до 500 кг. Големите мъжки живеят сами, присъединяват се към стадото само по време на размножителния период. Борбата за надмощие често се ограничава с перчене и бурно търкаляне в прахта, за да се демонстрира сила и дързост. Понякога се водят и люти битки.
Бизонът е бил почитан от индианците и заради силата си, и като източник на храна. Всички прерийни племена са зависели силно от годишната миграция на бизоновите стада за да се запасят с месо и кожи. Умелият ловец на бизони е бил на особена почит.
Бизоните се хранят с трева и семена, и изглеждат много спокойни животни, но това е само до момента, в който нещо ги разгневи. Бизонът може да тича със скорост 55 км в час и е неочаквано повратлив за масата и размерите си, резултат от естествен подбор сред много поколения, живели в непрекъсната борба с вълци и мечки гризли. Лошо е вие да сте това, което го е ядосало. Всяка година има хора, стъпкани от бизони из националните паркове, има и загинали. Бизоните реагират особено остро на големи групи хора и шум. Случва се да атакуват спрели автомобили. Безопасната дистанция е 40-50 метра. Не е добра идея да си правите селфи с бизон. Статистиката сочи, че за последните тридесетина години в Йелоустоун три пъти повече хора са ранявани от бизони, отколкото от мечки.
текст: Стефан Хаджианастасов
