Когато Григор Димитров играе мач от някой силен тенис турнир, всички в България започват да разбират от тенис. И ако Гришо постигне успех и достигне финал, както се случи по време на Откритото първенство на Китай, се превръща във всенароден любимец.
Не за дълго обаче, а до следващата загуба. Дори тя да е на финал срещу двукратния олимпийски шампион Анди Мъри от Великобритания. Както и се случи. След загубата си в Пекин в спора за титлата срещу шотландския ас веднага се появиха коментари от типа: „Ама защо е загубил?“, „Все не достига до края…“ и т.н.
Когато Григор загуби, всички се нахвърлят върху него като гладни хиени. Без да си дават сметка реално какви усилия и труд са необходими, за да бъдеш сред 20-те най-добри тенисисти в света, където в момента е той. И където прави една от най-добрите реклами на страната ни. С 18-то си място в света Димитров поставя родината си сред страни като Сърбия, Великобритания, Швейцария, Канада, Япония, Испания, Франция, Чехия, Австрия, Хърватия, Белгия, Австралия и оставя зад себе си представители на истински гиганти като САЩ, Русия и Германия. Но за мнозина явно това не е достатъчно и остро го критикуват след загубите му.
А приносът на Гришо е много сериозен за българския тенис и като цяло за българския спорт. Защото благодарение на него (и на Цвети Пиронкова при жените), се наблюдава истински бум сред децата, които тренират тенис. Григор е повече от пример за малките, които с радост се записват да тренират този спорт в опитите си поне малко да приличат на него. И точно това е най-голямата заслуга на състезателя ни, без значение дали ще отпадне в първи кръг в някой по-слаб турнир или ще играе финал на някои от най-силните.
Българинът обаче силно люби и силно мрази, това го е казал още Христо Ботев. Нещо, което се наблюдава в зависимост от представянето на Григор на корта.
Преди няколко години бившият селекционер на мъжкия ни национален тим по волейбол – италианецът Камило Плачи, направи друга интересна констатация:
„В България по време на волейболен мач на националите пред телевизорите застават 6 милиона селекционери и треньори“.
В смисъл, че всеки изразява мнение и казва кой е трябвало да играе, кой – не и какви ли още не неща от кухнята, които по принцип най-добре разбират треньорите.
Същото явление виждаме и по време на мач на Григор Димитров. Когато той играе, изведнъж всички в България стават тенис анализатори и специалисти и разглеждат под лупа всеки бекхенд и удар на българския ас. Без да си дават сметка какви усилия са необходими за целта и какво коства елитният спорт на всеки топ състезател като Григор Димитров.
Ясно е, че всички искаме Григор да бие винаги и да бъде непобедим. Но непобедими в днешния спорт няма. И затова е важно как се реагира на загубите, а не само на успехите. По това се различават модерните общества от тези с крайни настроения и убеждения. След победа е лесно да кажеш: „Браво!“. Трудното е след загуба да реагираш нормално, а не негативно. Да си кажеш: „Нищо, следващия път ще се реваншира“.
Защото така се прави в цивилизования свят. В който Григор Димитров постави страната си с изявите си по световните тенис арени.
