През 1953 година едно нововъведение в звукозаписната индустрия води до съществено развитие на поп-музиката. Дългосвирещата плоча дава възможност на авторите да изложат своите идеи в определена последователност вместо да бъде сбор от отделни песни и така се появяват първите концептуални албуми.
По това време FRANK SINATRA изпада в застой след успехите си през 40-те години на миналия век, когато е обект на мания, подобна на the Beatles през 60-те, запълвайки емоционалната празнина сред момичетата и жените по време на Втората световна война.
Тогава Alan Livingston, вицепрезидент на фирмата A&R към Capitol Records решава да му даде шанс като му предлага договор за 7 албума. Междувременно голямата любов на SINATRA, жената на живота му – актрисата Ava Gardner, го напуска и заминава за Африка с писателя Ernest Hemingway. FRANK отчаян я последва, но безрезултатно.
След завръщането си от Африка SINATRA започва работа върху албума „IN THE WEE SMALL HOURS“ или „В малките нощни часове“, заедно с диригента и автора на аранжиментите NELSON RIDDLE, повлиян от музиката на певицата Billie Holiday.
Така се появява един от първите концептуални албуми в историята на поп-музиката, в който са събрани песни от различни автори. Текстовете в него обаче имат своя вътрешна логика и ни разказват по ненадминат начин за дълбоката скръб и тъга на FRANK SINATRA, който пее с глас, усвоил напълно съвършено техниката на дишането и фразировката. Глас, в който личи огромното количество погълнато уиски Jack Daniel’s и изпушени цигари Chesterfields:
„Самотен съм. Разруших взаимоотношенията си със всички, станах абсолютно копеле, лъжех, мамех, пиех на поразия и поемах дрога. Сега пия повече, взимам все по-голяма доза, не мога да спя, обвинявам за всичко нея, но прекрасно зная, че всичко е по моя вина. Яростен съм, но всъщност единственото, което искам, е да ми бъде простено. Телефонът обаче никога не звъни. Още алкохол, още дрога. Имаш се за неустоим любовник, а си наранено хлапе. Не се побираш в кожата си, а пък не ти и пука толкова много…“
Албума „В малките нощни часове“ е обявен за един от най-значимите през ХХ век.
