Един познат се самоуби на 9 септември. Родителите му бяха заклети комунисти, той се заровил в почти съвременната история на България и открил ужаса. Научил за корекомите, Белене, забраняването на плочи, рязането на коси, късането на плакати и магнетофонни ролки, за начина на гласуване, за инакомислещите, американофилите, онези на Кравай, бегълците и смъртта в душата.
Един познат се самоуби на 9 септември. Техните му купили чавдарска и пионерска връзка, преди да стане 1-и клас. И до днес разправя за учителките си, че са били „другарки“, а всички останали дами на средна възраст нарича „лелички“. Той иска да плачем за Тодор Живков, защото тогава било най-хубаво – е, да, шоколадовите яйца бяха „корекомски“ и се появяваха рядко, но пък имало смисъл, нали? А играчките, ах, играчките… Подаръци от ЦУМ, най-прекрасното място на света, УНИВЕРМАГ, кошмарът в новата „Лада“ на чичо, която от първото каране щеше да се разпадне, речите на Първия на стария телевизор София 81, а по-късно Гарелов и Кеворкян, анимационните филми, за които бързаше след училище, плочите с приказки, игрите на фунийки, на криеница, гоненица, стражари и апаши… Много хубаво звучи, нали? Той ми призна: исках да се самоубия.
Един познат се самоуби на 9 септември. Обеси се, после си преряза вените и се удави във ваната с гореща вода (по онова време само някои можеха да си позволят да имат вана), след това се отрови, а за финал просто умря от срам. Такъв човек, разбира се, не съществува. Но трябваше да го има. За да можем днес да се успокоим, че най-накрая поне един такъв умря.
