Българският национален отбор по футбол започна с драматична победа световните квалификации по пътя към Мондиала в Русия през 2018 г. Че група със съперници като Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург е повече от трудна, беше ясно на всички още след жребия. Но едва ли някой си е представял, че възпитаниците на селекционера Ивайло Петев ще видят толкова зор, за да надделеят с 4:3 срещу Люксембург на стадион „Васил Левски“ в София. При това с победен гол на Александър Тонев в 90-а мин.
Великото херцогство, както се наричат Люксембург, се намира в сърцето на западна Европа (между Германия, Франция и Белгия) на площ от 2586 кв.км. Населението е малко повече от 500 000 жители, което предполага, че футболът не е основният поминък за местните. И въпреки че повечето състезатели си имат и други професии, Люксембург може да се похвали със солидна система във футбола на клубно ниво. Елитната дивизия на малката страна е съставена от 14 отбора, вторият ешелон също е от 14 участници. Следват още три по-ниски дивизии с по 28 отбора, разделени в по две подгрупи. А средната работна заплата в Херцогството е около 1800 евро, което сериозно констрастира със 159-те евро у нас.
В световната ранглиста на ФИФА националният тим на Люксембург е достигал до 93-а позиция (през април 1996 г.), но в момента се намира на 145-а. Общо-взето, във футбола страната винаги е била сред аутсайдерите, въпреки че и в други случаи са вкарвали по три гола в един мач на свои съперници.
„Например на олимпийските игри през 1948 смелите люксембургци бият Афганистан с 6:0, а на следващите игри в Хелзинки’52 пък надвиват Великобритания с 5:3 след продължения. През 1940 г. бият Холандия като гости там с 5:4 в контрола„, припомня един от най-дългогодишните футболни журналисти у нас, Станил Йотов. Той винаги е следял отблизо любимия си спорт, без значение дали става въпрос за мач от „А“, „Б“ или „В“ група, за които има енциклопедични познания, или за националния тим на страната ни. И нямаше как да не бъде сред 2000-те зрители на „Васил Левски“ за първия мач от световните квалификации срещу Люксембург. Мач, който ще се запомни.
„Ето какво мисля за великата драма България – Люксембург 4:3. Първо – този мач съдържа в себе си прекалено много белези на черното тото: един гол през първото полувреме и шест след почивката, два късни в доиграването и др.
Според мен това е един доста позорен мач, иначе пък атрактивен като развой, който показа, че националният ни отбор е паднал до нивото на Люксембург и останалите от този род, които са в „последна урна“.
На вратаря Владо Стоянов и юрган да му бяха метнали, пак щеше да влезе. На Ивайло Петев е добре някой да му обясни, че няма как в световна квалификация да пускаш в отбрана четирима, дето и на снимка не са заставали заедно. Айде, Антон Недялков все пак има някакви мачове по Литекс и където още там… Как може обаче футболист с едва няколко мача в „А“ група и един сезон в трета лига като Божидар Чорбаджийски да излиза като титуляр???? Не в контрола, а в световна квалификация. Това е безотговорно решение и Петев трябва да го обясни, а не да се крие. Която и да е произволно взета защита от „А“ група няма да пусне два гола от оня бездарник Жоаким…
Три от четирите гола бяха с удари отдалеч към техния вратар, който се нуждае от очила (момчето е аматьор), а като цяло схемата ни беше „юруш система“ с повечко дух и мерак, пък вече каквото излезе. Победата ни се дължи на факта, че повечето футболисти на Люксембург са аматьори, това 16-годишното и още четирима само имат професионални договори. Всеки друг отбор в групата ни щеше да ни отнесе като куцо пиле домат. Единственото хубаво от този мач е, че спечелихме. Според мен Люксембург напълно заслужаваха да си тръгнат с равенство от София. След мача Бобката Михайлов е наприказвал нечувани глупости, чак ме е срам като ги четох.
На Фандъкова, ако обича някой да й каже, че като има мач с 4-5 хиляди зрители, е добре да пусне по някоя допълнителна мотриса на метрото, а не да слага полицаи да обясняват, че „към Дружба повече няма метро, съжалявам…“ и да отнасят незаслужени псувни от ядосани граждани„, споделя в профила си в социалните мрежи журналистът.
След „драмата“ с „Червените лъвове“, както е прозвището на Люксембург, президентът на БФС Борислав Михайлов констатира, „че сме първи и че може да измъкнем нещо и от фаворитите Швеция и Франция„.
Да се радваме или не, но е факт, че поне до 7-и октомври, когато България гостува на Франция, е на първото място в класирането, след като в другите два мача се получиха две равенства – 0:0 на Беларус – Франция и 1:1 Швеция – Холандия. А и с този национален отбор на България винаги е интересно, защото дори да е в ролята на аутсайдер, може да поднесе изненадата и да бие бъдещ еврошампион.
