Видеото на французина Реми Гайар ми напомня първия документален филм, който гледах за войната в Косово. Тогава плаках много. Ужасиха ме застреляните, подпалените и изкормените животни. А хората – тях не ги помня.
За много от нас войната е нещо абстрактно, защото я дават само по телевизията. Жалко, но някак си сме свикнали с кадрите на човешки трупове, така както приемаме самотата или щастието. На война хората умират. И толкова.
Да видиш обаче съзнателно умъртвен добитък е потресаващо. Кравата няма националност, религия и пушка, няма политически стремежи, нито уродливи амбиции. Тя просто си пасе, дава мляко и ражда телета. И изведнъж започва да се пълни с куршуми, а стрелецът честолюбиво се бие в гърдите. Не е ли същото и с олигофрените, които гордо се смеят над застреляния слон по време на сафарито. Убиваме, за да се веселим.
Никой не търси отговорност на убийците на животни. Липсва страхът от възмездие, когато мишената е зебра, например, а не човекоподобно. Отвратително е как в цивилизован свят като нашия се героизират хората при един такъв акт на насилие.
Убиваме и за да се угоим. Никос Казандзакис добре го е описал в „Алексис Зорбас“:
В този миг, блъснатата силно, вратичка на кочината се отвори и в градинката, зашеметено от болки, изскочи, като квичеше, прасето. То ходеше напред-назад пред тримата души, които бяха седнали на сладки приказки и ядяха белите му бъбреци.
Прасето на стария Анагностис е като моите връстници от Косово. Едва когато „заквичат“, си давам сметка, че нещо им липсва – абстрактността на войната.
И после пак се сещам за труповете на животни, които били изтребвани, за да няма с какво да се изхранва врагът. Добре че поне убитите жирафи осигуряват храна на бедните африканчета?! И жалко, че виетнамските студенти си тръгнаха от България, та сега кастрираме бездомни кучета по възможно най-варварския начин.
Боли го, горкото… – рече съчувствено Зорбас.
Боли го, я! – каза старият критиянин и се засмя. – Ако ти направят същото и на теб, няма ли да те боли, а?
Кучешко не ям. Обичам свински пържоли. В тарелка обаче няма да се затворя и да се просна на „Витошка“. Убийца съм, но не знам как се стреля с пушка.
