Бърни Краус записва звуци в продължение на вече 45 годни. Той е музикант и озвучител, работил в иконични продукции като „Апокалипсис сега“. Но преди всичко Бърни е еколог и природозащитник, при това звуков. Той не събира какви да е звуци, не събира и музика. Всъщност, той събира най-обикновените звуци на света – звуците на живота.
В дългата си кариера, посветена на биологичната звукова среда или звуковите панорами, както ги нарича той, Бърни е записвал най-причудливи природни феномени – животът на мравки в мравуняк, ларви на насекоми, морски анемонии, вируси, потоци, скали и вятър, и всякакви други звуци от живата и нежива природа.
Той разделя звуковите панорами на три основни елемента: геофония – звуците на неживата природа (вятър, вода, движението на земните пластове и почвата), биофония – звуците на всички живи организми, независимо дали става дума за животни, или растения, а третият елемент е антрофонията – звуците, създавани от хората и техните дейности.
За него големите екосистеми са симфонични оркестри. Да записваш само един от елементите на природата, например песента на славея, и да си вадиш изводи за чудесата на сътворението, е все едно да се опитваш да си представиш симфония на Бетовен, слушайки само първата цигулка.
Краус смята, че всяко място на планетата има характерна и неповторима звукова панорама, която може да се изгради, само ако се вслушаме в цялостната комбинация от всички звуци. Именно тя съдържа изключително голямо количество информация. Като еколог той достига до важни заключения, съпоставяйки звуковите панорами от едни и също места, записвани в течението на времето.
Според Краус има ясно доловима тенденция звуковите панорами да заглъхват заради глобалното затопляне и човешката дейност. Животът се оттегля от все повече места вследствие на вредите от промишлеността и екологичното замърсяване, оставяйки след себе си тишина. Промяната в хабитатите на животните и растенията е станала причина повече от половината от звуковите панорами, записвани от Бърни през годините, в момента да са заглъхнали до неузнаваемост или изцяло да са обгърнати от тишина. Дори и за това да няма видими доказателства, съпоставките между звуковите панорами от различни времеви периоди го доказват.
Гледайки видеото по-горе, няма как човек да не се запита дали скоро Земята няма да се превърне в едно много тихо място, в което отеква само тракането на багери?
