Тъжният кавър на „Let It Be“, изпят като въпрос „Как ще ги стигнем американците?“ от незабравимия Тодор Колев в началото на промените, вече има свой отговор. Книгата на Антони Георгиев с предговор на Георги Лозанов „Българите“/“The Bulgarians“ е вид „реплика“ на „The Americans“, излязла преди 60 години с фотографии от 48-те тогавашни щата на Робърт Франк с предговор на Джак Керуак.
Снимката от корицата е леко заблуждаваща в поетичната си белота. Нюансите на сивото, които ни чакат в над 250-те страници документални снимки от последните 10 години, нямат нищо общо с конотациите от последно време, свързани с този цвят. Цветовете са рядкост, но са не по-малко запомнящи се от физиономиите, които някои могат да оприличат на излезли от паноптикум, а други, по-крайни – от бестиарий.
Това е положението. Тези лица няма да ви се пулят от телевизора, нито ще се борят за джоба ви от билбордове, съмнявам се да си купят албума, както се съмнявам и някой заблуден PR да го препоръча за подходящ подарък на чуждестранен гост. В разговора ни с автора сами разбирате какво той мисли по този въпрос (и не само).
Приемете рибновската девойка както искате. Тя е в своята си България, както повечето от нас, а дали имаме пресечни точки, всеки си решава сам. Мнозина ще се скандализират как може това да е електоратът, от който (не) зависи не само неговия, но и нашия управляващ орган. Да, не сме тук да се обичаме, но можем ли поне да живеем и работим заедно? За какво, за кого, как, колко и въобще защо?
„Стиска ли ми да променя?“ питат софийски графити, преобърнати от една от последните запомнящи се рекламни кампании в „стиска ли ти да откраднеш“. Адама може да е спокоен, вече не се крадат чистачки. Но, за съжаление, останалата част от текста му е до болка актуална, както образите на Тони и думите на Гого.
