Велосипедистите вече нямат достъп до пешеходната зона на булеварда. Стори го, разбира се, Столична община. И с право – то там е невъзможно да се кара от кафенета, които са завзели почти цялата площ, както и от хаотично движеща се човешка маса.
Аз като колоездач го избягвах така или иначе, но какво се случва по другите артерии в този участък? Там карането се превръща в адско приключение с неясен край. На тесните улички от едната страна има винаги спрели автомобили, а покрай теб фучат други, от които ти се провикват „любезни“ шофьори заедно със задължителните поздрави към членове на семейството ти. Едновременно с това колоездачът внимава и да не полети през някоя рязко отворена врата. По тротоарите е невъзможно да минеш – първо, защото са тесни, второ, защото са пълни с хора и трето, защото са разбити.
И тогава човек се замисля всъщност колко трудно е да се придвижва по един от най-екологичните начини в градска среда. Става му тъпо, но продължава да го прави с риск за живота си. Всекидневен.
На кръглата маса на тема: „Свободно придвижване в градска среда“, която Бинар организира в края на миналата година, Зафир Зарков, общински съветник, член на постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението към Столичен общински съвет, спомена, че достъпът на велосипедисти на „Витошка“ ще бъде ограничен – но и обеща да има маркировка по малките улички, която да осигурява що-годе нормалното придвижване на колоездачите. Засега са факт само забраните, както обикновено. Решения, уви, липсват.
Дотогава ние, велосипедистите, ще се придвижваме както можем, внимавайки за себе си и за околните, защото условия определено няма. Другото е просто да изчезнем, да не пречим на несекващия автомобилен поток, на пешеходците, на вредните емисии или пък да яхнем по една кола и ние, а още по-добре да се возим за по 1.60 лв. в градския, сгушени един в друг в топлия летен ден.
Искам да подчертая, че аз съм на първо място пешеходец, имам и шофьорска книжка, която не ползвам, но предпочитам да съм най-вече колоездач. От трите ми състояния мога да преценя, че хората, които се придвижват с колело, са винаги най-прецакани. Никой от управниците не ни стимулира да продължаваме да го правим, дори напротив.
Ами да, защо да бъдем уредена европейска столица през 2016-а, като можем да бъдем опушено и замърсено място, пълно с изнервени хора. Животът трябва е труден и тежък, запомни го, българино! Тука е така.
Но защо?!
