Емиии, аман!
Реших за първи път да дам шанс на така наречения ‘чат’ на Фейсбук. Тази вечер. Да светна целата у зелено, ръ’зиш ли. Да се появя един вид. Да, не го включвам чата изобщо иначе. Ако искам да кажа на някой нещо, пиша. Ама то са ми само най-близки приятели, хора с които има от оня ‘клик“, пасване, сещате се, децата ми, други са свързани с работата ми и така.. (На котките се отказах да правя Фейсбук. Стига им и жилището дето са налайквали гадовете и оспамили всичко, троловете му с тролове!)
И си викам, айде, който ти пише, отговаряш.
Че верно ше те помислят за надута мисирка. Окей, дотук петима от м.р са аут. Адски полезно било тва бе! Че иначе се ми е гузно да махна човек от листата. Ама ся, ехееее, много лесно. Поискат те за жена в 5:45 сутринта, кажеш, че носиш плода на една изстрадала любов в утробата си вече 6-ти месец и няма как, ще си го гледаш сама, кандидатът земе, че каже „А, котенце, тва е проблем, мислех, че си свободна.“ И аз огорчена започвам да въздишам къде отидоха истинските мъже, това любов ли е, ако обичаш, ше вземеш жената с децата, добитъка, въшките и рибния сервиз от Полша дето. И поне ше знае за другите две дечица. И вече в 5:50 развод, скандали и айдееее, с чорапете и гащете аут от листата ми.
Според зависи възрастта на събеседника ми съм (годините са приблизителни):
а) от 20 до 26 години: внимателна,че да не нараня нежната детска психика. Още са в растеж и узряване, та трябва да „стъпвам“ лекичко, че да не се стига до кожен диван, хипноза и преодоляване на емоционалния срив. Това, когато наистина говоря с детска градина и думата „мушкато“ го свързват със сутрешна ерекция и цици на килограм.
б) от 26 до 35: леко груба, еееедна идея ирония, честно! и съвсем малка дозичка сарказъм, но все още тактична съм. До петото изречение и думите „искам да се изплюеш върху лицето ми, перверзна кучкоооуу!“. (секунден шок, отегчена въздишка и пфуууу-фкане). То хубаво, ама как точно да се изплюя?, питам. И къде да се целя? Като гледам снимката ти, то поле за действие много. Начертай няква схема поне, мащабирай едно към хиляда ли, де да знам, че да се ориентирам, щото тва нос ли е, кво е, колебая се, ама криви много и ми бърка центрирането. А може ли като маркуч да плюя? Малко ше е цепнат, но като ти гледам брахицефалната физиономия, ще взема да се изпусна с малко повече плюнка и ше те удавя, бе! А, не, мерси. Ако искаш, да викна мъжа да плюйне, той много добър! Републикански беше ено време у с. Джебел, въртеше ги като въжета тея плюнки. Ииии … ареее, аут от листата ми ведно с „кучко доуна“ и „са прайш на ного важна“.
в) от 35 и нагоре. Е те тук вече стана страшно. Особено тези от „и нагоре“. Защото очакваш, че ще разбере от две думи, даже и много от онаа тънка, готина ирония, обачеее, уви, не. Гледаш го уж зрял човек, прилично изглеждащ, с детенце, жена, кола, куче-котка-канарче-тъща и барбекю на фона на зелена полянка с домати и тикви, и общ брой зъби в усмивка къмто айде 90 да са, а пък иначе иска „да се опознаем малко, кукло? Еее, как така не чатиш? А как си намираш мъже, които да те удоВОлетворяват сексуално? Кво? Е, не, не съм чел нищо от теб. Трябва ли? Кое? Кви бележки? О, ти си имаш правилник за чат? Ааа, сега айде и ти не издребнявай, тва съпругата, да, нооо, хахаа, само аз и ти ще знаем. сладуранкее. Еее..ооо еаде де, айде покажи ми малко от теб де.
Камерка случайно да пуснеш?
И аз почвам, кво да правя. Казвам „Абе камера нямам, ама ако искаш мога с думи да ти опиша кое как стои, виси, предимно виси, не съм на двайсе все пак, но ти си отворен към странностите, нали, сексуална машино, затворена по принуда в това огромно, ъъъ… това там косми ли са? На бузите, точно под очите? Оу… чернички са, четка си имаш на лицето. Палавник! Добра съм с думите, бе! Се едно гледаш през камера, така ше ти описвам. О, извинявай, забравих, че си с привилегията да си прост днес. Как се справяш с това? Удивена съм винаги, евала. Искаш ли да ти опиша частите на тялото ми? Много ще е секси, обещавам ти. От псориазиса кожата ми е леко наподобяваща на глобус с всички континенти, нещо като една цяла Африка съм, петна едни такива, но това едва ли ще ти пречи. Не гледай снимките. Те са стари, преди периода на крастата. Сега съм къде къде ехеее по-мазна. Няма начин да не хванеш краста, когато не се къпеш. Ужасно е, мразя да се къпя!
О, не споменах ли какво работя?
Модел съм. От една свинеферма ме наеха да им стана рекламно лице. Нещо като Гошко, но в женски вариант. Ходя си в един розов гащеризон и въртя свинска опашка, маска нямало да ми трябва, идеална съм била в лицето, иначе се губел смисълът да съм модел, разбираш, нали? Не е свързано с килограми. Иновация съм била, така викат. А и, защото имам много квичащ глас, проблем ми е от дете. Носоглътката ми е къса и тясна, хъркам безумно, но страстно, а ти ме обичаш, нали? Веднъж реших да се включа в общ рецитал на Читалището и рецитирайки Шели (ох, слабост ми е, много е секси) хората започнаха да търсят прасенце в залата. Да, невероятно звучи, но е така, скъпи. Имам много сланина и кървавица, искаш ли да ти пратя, да сплотим този виртуален живот, любов, СЕКС? Не не, чакай! Я по-добре ми кажи адреЗа си, ще те изненадам пред вратата, облечена само по бикини, сланина и веяна шунка. Цялата съм твоя. Ела и ме вземи. Ох, стана ми! А на теб?“
И айдееее, аут от листата ми
със „с мен няма се подиграваш, момиченцеее, знаеш ли кой съм АЗ??“. Знам. Тъп, инфантилен кифъл-рогач. Бляк. И докато пиша тва, още трима заминаха. Дано поне постовете четат, че язък за двете части на писанията ми относно как да НЕ започваш разговор с непозната жена. А и мъж да е. Какво им става на тея хора, не знам. И грам хумор нямат! Адьо! Отивам да хвърлям чук, да олабя напрежението. Свръхдоза от наглост, простотия и елементарни нужди ми идва в повече даже и на мен.
Автор: Ирония Идиотова
