Наричат я „Пикасо в рокля“. Но на тази критика на Пиер Рестани тя категорично отговаря: „Аз не съм Пикасо, аз съм Лика“. Властелинът на белия цвят, който бродира недетайлни, но пък живи образи по платната си. Хора, птици, слънце, море, планини…
През 60-те и 70-те г. на XX век картините на Лика Янко са определяни като прекалено „модернистични“ в България. Различно от наученото в Художествената академия, тя създава нереални фигури, някак си примитивни, усукани и на пръв поглед дори грозни. Първата й изложба през 1967 е закрита осем дни след представянето й. Генко Генков, който художествено репликира Лика с доминиращ червен цвят, протестира: „Фашисти с фашистите“.
През 1977-а Светлин Русев я кани да участва в изложба, но Комисията отново не допуска творбите й. Лика се затваря в студиото си. Използва цялата си свобода, за да експериментира, да изразява себе си по-ярко и по-цялостно. Това споделя години по-късно пред проф. Димитър Аврамов, автор на нейната монография и изпълнител на завещанието й – по-голямата част от картините на Лика Янко да бъдат дарени на български музеи и галерии.
Инкрустираните копчета, стъкълца, камъчета, мидички доближават творчеството на Лика Янко до природата. Привличат с естествената си простота и белия фон. Бялото е цветът на Бога, твърди художничката. „А бялата боичка все не ми достига!“, спомня си поетесата Елка Няголова в откровен разказ за Лика Янко.
През 1981-а на ул. „Шипка 6“ е открита нова изложба на Лика Янко. Нейни творби се експонират в Националната галерия. А след промените и в Австрия, Германия и Франция. Европейските галеристи я оценяват високо. Произведенията й се съхраняват в световни галерии и частни колекции. Последната й изложба „Белите мрежи“ е в галерия „Кавалет“, Варна.
Лика Янко е родена през 1928 г. в София в семейство на албанските емигранти Лазар и Фросина. От дете скицира и рисува. Расте замечтана и с богато въображение. Записва се на балет, за да изучава балерините на Едгар Дега. Учи във Френския колеж в София, повлиява се от творчеството на Сезан, ван Гог, Гоген и др. В Академията учи в класа на Дечко Узунов и Илия Петров. Търпелива, всеотдайна и неотстъпваща пред силните на деня, както споделя самата тя, Лика Янко остава вярна на себе си до края. „Харесвам всичко смело, странно и необичайно“, казва тя.
