– Ало, 112 ли е?
– Да, кажете.
– Приятелят ми не говори, потропва нервно с крак и получи тик на главата.
– Спокойно. Забравил си е телефона вкъщи.
Нека грубо и неточно да класифицираме категорията на smart маниаците. Тези, които лайкват в парка, но не и самия парк, които изпитват дискомфорт, когато гащите им не вибрират или грабват телефона, щом изпищи нечий друг Фейсбук или вайбър. Това не означава, че останалите се категоризират като smart.
На всеки му се е случвало неволно да си остави мобилния вкъщи. Не е страшно. Доста по-екстремно е, ако нарочно заключиш телефона си в чекмедже за няколко месеца. Такъв експеримент прави минималистът Джошуа Фийлдс Милбърн, като така научава много за своята самота. За известен период от време той се отказва от телевизора, интернета у дома и смартфона. И осъзнава, че не си струва да игнорира света около себе си заради една вселена от нули и единици.
Тук не става въпрос за „Close“, а за „Minimize“. Защото технологията несъмнено улеснява живота ни. Но?
Води до пристрастеност. Отвлича вниманието ни от същината на вербалното общуване. Задава определени поведенчески модели и още цял куп проблематика, достойна за научен труд по психология. Лайкваме живота на другите и чакаме някой да лайкне нашия.
Джошуа Фийлдс Милбърн минимизира смартфона си.
Не получава каквито и да било нотификации, които да го разсейват. Дори в присъствието на приятели, оставя телефона си в колата или у дома, защото разбира, че човекът отсреща е важен само до момента, в който нещо по-важно не ги прекъсне. Без телефона показва на хората, че го е грижа за тях.
Вместо да си губи в времето в Бермудския триъгълник на харесвания, уведомления, статуси и коментари, минималистът се съсредоточава върху нещо полезно като четенето. Дори хартиеният вариант на книгата си има своето предимство пред електронния. Представете си, че пътувате в метрото, забили поглед в някой е-ред. Следваща станция „Стадион Васил Левски“. Вратите се отварят. Слизате и изпускате умното си устройство в неколкосантиметровия участък между перона и мотрисата… По-дебелите книги са за предпочитане.
В дома си експериментаторът използва мобилния телефон като стационарен. И се съсредоточава върху по-съществени задачи. Пише, чете, спи.
Джошуа Фийлдс Милбърн никога повече няма да посяга към телефона си, докато:
Шофира.
Използва писоара.
Е в леглото. Защото то е предназначено за две неща и нито едно от тях не включва „Call“ или „Send“.
Ами ако Мечо Пух се нуждае от мен точно в този момент, когато аз съм си загубил телефона? Звъни на 112.
Едва ли Прасчо е най-подходящият за спешни случаи. След като професионалистите си свършат работата и е чул гласовото съобщение от Мечо Пух, ще отиде да му хвърли едно морално рамо.
